Harpur's room

Точно в момента съжалявах,че съм облечена така.Искаше ми се да имам по-малко дрехи и по-бързи за сваляне...Работата обаче далеч не беше там.Отделих устни от неговите и го погледнах в очите.
Помни на какво те е учила Каталина.
Знаех,че с докосване или целувка можех да го убия...Повече ме беше страх да не го убия случайно от колкото другото нещо което ме притесняваше.Впих за секунда устни в неговите след което отново се дръпнах.
- Аз...има един проблем...не съм го правила преди...
Браво бе!Тръгнала си да правиш секс ама не си го правила преди.Какво си мислиш?Че той ще се занимава с теб ли?За кой път да ти кажа,че си жалка?Ти си го знаеш и без това нали Изабел?
Пропя в главата ми Нейно Величество - вътрешния ми глас.Бях напълно съгласна с нея...Всъшност за тези няколко дни се бях съгласявала с вътрешния си глас повече от колкото през целия си живот.Това си беше рекорд
Честито на печелившите.

Начало тук

Той седна на леглото и ме придърпа към себе си.Устните му почнаха да се разхождат по вратът ми,а с ръцете се зае да сваля дрехите ми.Аз го исках...знаех,че го искам....с него.Но от всички които познавах не знаех защо точно с него.С най-добрия приятел на братовчедка ми.С краля на Агроментите.Ние имахме разлиа във възраста,но това не ми пречише.
Искам го...
Дрехите ми вече официално бяха аут от играта.Вече бях само по стуеин и бикини седяща в скута му.
- Ще боли ли?
Ооо коло тъп въпрос!
Знам.
Тогава защо го питаш?
Не знам.
Пак ще ти го кажа - жалка си!
Отново проведох кратък диалог със себе си след което просто пропъдих вътрешния си глас надалеч.Натиках го в един шкаф и се върнах в реалноста при Негово Величество.

Устните му се озоваха върхо моите,а ръцете му се плъзгаха по тялото ми...Той махна сутиена ми който сигурно щеше да прави компания на тенисата му.Очите му срещнаха мойте.Беше ме страх в момента,но не знам зареди кое повче...зареди това,че първия ми път ще е с него или,че случайно мога да изсмуча живота му.Мисля,че второто по-ме плашеше.Всичко в мен крещеше,че това е грешно и,че не бива да го правя,но въобще не се подчинявах на вътрешния си глас.Достатъчно си бяхме говорили тея дни с моя вътрешен глас.Сега му беше времето да се скараме отново.Както преди когато въобще не си говорихме...когато все още това нещо не се наричаше съвест или нещо от сорта...То моето не,че ставаше за съвест.Ако ми дадесъвет то определено няма да е нищо хубаво...и все ми се мусеше....
Пропъдих тези мисли от главата си и обвих ръце около вратът на краля като го притисна към себе си,а устните ми се впиха в неговите,а езичето ми се заигра с неговото.

Готова ли си?
Думите му се завъртяха в главата ми.Погалих го по лицето и се загледах в очите му.
Готова ли съм?
Кимнах.Глупаво беше да си задавам този въпрос.Особено след като бяхме стигнали до тук...Не знам какво беше това което в мен което ме караше да го направя точно с него...Исках го!
- Да... - дори нямаше нужда от думи и все пак го бях казала.Кимането ми просто беше потвърдило всичко.Знаех,че това може да не се хареса на доста хора...,но я чакай!То кой се интересуваше от мен?Аз го исах...исках първия ми път да е с този мъж.И мисля,че и той го искаше...Харесваше ми той самия по един странен начин...

Да не викам?
Надали щях да успея....След малко той проникна в мен и както и очаквах - вих се изтръгна от устата ми.Устните му се озоваха върхо моите приглушавайки писъкъ ми.Обвих ръце около вратът му и забих нокти в кожата му.
Помни на какво те е учила Каталина...
Отъснах устни от неговите за миг.От устата ми почнаха да излизат стонове на удоволствие.Харесваше ми...болката беше отминала...все още се усещаше,но не беше силна.Впих устни в неговите,а езичето ми се заигра с неговото.

Той се движеше бавно в мен и когато откъснах устни от неговите и го погледнах изглеждаше леко замислен.Интересно ми беше какво си мисли.Искаше ми се да знам...всъшност не знам много дали ми се искаше.Човек ако видеше мойте мисли щеше да избяга...или ако ги разкаже да го тикнат в лудница,а другото което - можеше да ми свие идеята за перфетния роман който щеше да задмине тези на Стивън Кинг.
Пропъдих тези мисли и затоврих очи за момент.Искаше ми се...исаше ми се да го опитам.Една част в мен искаше,а друга - не.Не знаех.Не бях се хранила от Агромент до сега...интересно...какъв ли вкус имаха?
Пропъдих и тези мисли.Просто не трябваше да мисля за това.Трябваше да помня какво ме е учила Каталина..само едно лек осъсредоточаване докато го гледах в очите или само с докосване...можеше да довете до "вечерята ми".

Какво?
Погледнха го учудено.Не можех да го направя,а той ме канеше да направя точно това...Бях върхо него.Леко се движех,а после легнах и го целунах.Усетих всичо...беше приятно.Енергията му.Живота му.Беше толкова сладко всичко...като късна вечеря...за мен беше точно това.
Спри!
Вдичко в мен крещеше това,но аз не го правех.Просто се надигнах и погледнха към тавана,а ръцете ми бяха на гърдите му.Харесваше ми и исках още...,но знаех,че скоро ще трябва да спра.Иначе щях да го убия,а убиех ли го то тогава автоматично си подписвах смъртната присъда.Обаче после можех да го върна...,но върна ли го пак си подмисвах смъртта.А и връщането беше строго забранено.Дрън,дрън.Бях чувала тези закони хиляди пъти.
Отдръпнах ръцете си от гърдите му,но продължих да се движа.Вече обаче се бях "нахранила".Това си беше странно за доста...или не знам.Ние се хранехме с живота на тези от друга раса,но никога и от тези на нашата.
- Как си? - попитах го и го погледнах.Май бях взела твърде много.

Отговор на въпроса ми не последва.Очите му се затвориха и аз окоорих очи.
Да не го бях убила?
Той обаче дишаше.Беше в безъснание.Паниьосах се - мислено - и не знаех какво да правя.Как подяволите трябваше да го свестя?Да повикам братовчедк си?Тя знаеше какво да прави,но щеше да попита какво аз правя тук,защо в неговата стая и защо по дяволите той е гол.
Това няма да стане...Ще се оправяш сама!
Нищо не ми идваше на ум.Дали ако му ударех шамар и му изкрещях нещо щеше да се съвземе?Е ако го ударих и не се свести нямаше да ми направи нищо,а ако се свести след шамара...тогава вече не знам.
Това май е единственото що годе логично нещо...
Изместих се леко от него.Седях малко над члена му.Наклоних глава на една страна.Погалих го по лицето след което му ударих шамар.Звукът от плесницата отекна в стаята.
- Сабуди се по дяволите!

Браво бе!Можеше просто да си го оставиш така!Рано или късно щеше да се свести!
Въздъхнах.Докоснах вратът си,а той влезна в банята.Изправих се и също се облякох - по-скоро само бикините и сутиена - след което отидох в банята при него.Облегнах се на касата на вратата и го наблюдавах.Тръгнах към него и се надигнах на пръсти като целунах бузата му където го бях ударила.
- Съжалявам. - казах тихичко. - Просто не можех да ви оставя там да лежите в бесъзнание...
Пак ли минахме ма Вие?Ти ще се решиш ли къде да стоиш?На "Ти" или на "Вие" ?

Поклатих глава.Аз си бях взела "дозата" ,но той щеше да има нужда.
- И нека минем на ти..беше грешка пак да говоря на вие...и аз нямам нужда,но ти имаш. - казах и седнах на леглото като го погледнах.Съжалявах,че бях взела толкова много от него.Не трябваше да го правя въобще,но всъшност и на крал или кралица не можех да откажеш...дори за такова нещо.Дори и да те накара да го убиеш...аз в такъв случей бих отказала дори това да означава да загубя главата си.Просто никога не бих посегнала на моята Кралица и не само защото ми беше братовчедка.
- Добре ли си? - попитах отново.

Поклатих глава и се приближих към него.Едва ли не не му давах да диша от тази моя близост.Седнха в скута му и го погалих по лицето.
- Ти имаш нужда от сън и храна,а до колото знам ще трябва да се виждаш с Каталина тези дни...,а мисля,че никой от нас не иска да и обеснява защо си на това дередже. - аз само си представях как може да раегира братовчедка ми...всъшност не исках да си представям даже как може да раегира.Устните ми отново докоснаха неговите,но за кратко.Отдръпнах се и пак го погледнах в очите.

Той въобще слушаше ли ме?
Въздъхнах.Погледнах го.Този въпрос ми го беше задал поне три пъти от както бях тук!
- Не! - отсякох аз.Изправих се и почнах да се обличам.Май въобще не трябваше да идвам....Да,но това го мислеше само една част от мозъкът ми.
Преспа с него това исаш нали?
Не...исках него!
Видяло се е,че няма да го имаш...не разигравай повече драми!
Млъкни,млъкни!
Затоврих очи за миг след което ги отоврих и приключих с обличането на тази пролета рокля.Вътрешния ми глас отново се беше върнал и поговорил с мен вътрешняи ми глас.Мразех вътрешния си глас,но не можех д кажа нищо.Човек щеше да ме помисли за луда ,че си говоря с онова нещо вътре в мен...ние бяхме двете противоположности или по-скоро то въобще не беше част от мен,а нещо дето само ми пилеше на главата какво не трябва да правя.