Поляната за отдих

Търсите място за почивка?За малко похапване на домашно приготвена храна?Ето тук е мястото.В Парка си има специално направено място за това.Постлано с одеало и възглавнички,можете спокойно да си отдъхнете от тежкия ден.Само трябва да сложите храната и напитките и сте готови за забавленията с приятели.

Пристигнах на договореното място с цялата къмпинг-екипировка, но от Ариа нямаше и следа... Може би още подготвяше нещата. Мислех си, че трябва да се появи съвсем скоро, когато осъзнах, че не съм където трябва. Обърнах се назад и видях Ариа и всичката примамлива храна, която сякаш нашепваше "Изяж ме!".
-Ти дойде! - възкликнах изненадано и се отправих към момичето. Настаних се до нея и нежно я целунах, като погледнах всичко подготвено с такова старание. Пикник и къмпинг бяха най-хубавата комбинация за прекарването на деня. Със сигурност не можех да се наситя на присъствието на момичето около мен. Усмихнах се галантно и казах:
-Всичко за довечера е готово.... Палатка, спални чували и... Е, последното няма да ти го казвам, защото то ще бъде изненада. - дарих Ариа с поредна целувка и казах:
-Te amo... - определено последния път, когато момичето заговори на испански, ме накара да се постарая да науча и аз нещо.

-Е, щом и ти си ми приготвил изненада и аз имам една за теб, но по-късно след като хапнем ще ти я дам. По-точно покажа.
Подрадних го отново аз. След като хапнахме от сандвчите аз му казах:
-Внимавай! Може да съм сложила нещо, което не трябва. - и му се усмихнах дяволито.
Всъщност бях сложила разхлабителни, които щяха да му подействат след около час. Нямам търпение да го видя тогова. Не след дълго аз извадих своята изненада от кошницата. Това беше моята китара. Бях написала една песен преди дълго време.
-Тази песен е стара, но днес реших да я посветя на теб.
Започнах да свиря и да пея. Надявах се да не беше толкова ужасно. След като свърших с тази песен го целунах и попитах:
-Е, как беше? Ужасно?
Той мълчеше.
-Повече от ужасно?

-Ноуп... Беше страхотно! - казах аз възторжено и я целунах. Усмихнах се и се изправих, помагайки й да стори същото. Усмихнах се мистериозно и казах:
-Затвори очи... Ей сега идвам... - засмях се и се отдалечих набързо, грабвайки нещо от къмпинг екипировката. Нямах търпение до довечера, за това реших да й го подаря сега. Отметнах косата й встрани и внимателно сложих колието на врата й. Усмихнах се мистериозно и казах:
-Готово... Вече можеш да ги отвориш. - усмихнах се и нежно започнах да обсипвам врата й с целувки. Седнахме на одеалото и попитах:
-Е, харесва ли ти? Беше част от предстоящата изненада, но мисля да ти го дам сега... - засмях се и нежно я целунах.

- О, Боже мой! Прекрасно е! Благодаря ти! - казах му и го целунах страстно.
Дийн се протегна да вземе още един сандвич, но аз му го избих от ръката.
- Съжалявам! Не биваше да го правя. Това и едно друго нещо. Виж просто исках да се позабавлявам малко. - започнах да се заоправдавам аз. - В сандвичите,които изяде имаше разхлабително.
Едвам казах тези думи, когато изневиделица започнах да се смея. И то на какво. Дийн беше станал и търсеше място, където да отиде до тоалетна. Тичаше насам-натам и с поглед ми казваше " Как можа? Ще ти го върна тъпкано" . Аз не можех да спра да се смея , въпреки, че не трябваше.

-Не е никак смешно, Ариа! - казах аз когато се върнах вече в що-годе нормално състояние. Не ми беше ясно защо точно на мен трябваше да ми скрои този номер, но нямаше как да се сърдя на момичето, което обичах толкова много.
-Не е изобщо смешно...! Ох, кой залъгвам?!? Страхотно е! - възкликнах аз и започнах да се смея заедно с Ариа... Но сега ще ти си го върна. - вдигнах я във въздуха и я завъртях. Засмях се и казах:
-Сега си ми заложник... иии ще правя с теб каквото реша... - засмях се и я пуснах на земята и я целунах, като от устните й се насочих към врата й. Отдръпнах се от нея и се засмях... Номерът си го биваше... А и WTF изражението ми биеше по всички параграфи.

Знам,че не беше смешно, ако се случеше на теб , но ако гледаш друг винаги ще ти бъде смешно.
- Харесва ми да бъда твой заложник. Цял ден ще правя каквото пожелаеш.
След като го казах го целунах и зачаках да видя какво ще правим днес, при положение, че ще му бъда заложница. Но преди това реших да го попитам:
-Между другото какъв е този татус? Какво означава?
Надявах се да не бъда много любопитна.

-Всъщност не знам... Имам я от както се помня и нямам представа какво може да означава. Всъщност няма и как да попитам, защото съм последния от рода си, Левенд. - усмихнах се и нежно я целунах. Обвих ръце около врата й, сключвайки пръсти зад тила й:
-Днес съм в настроение за една разходка в гората, после на плажа, а за през нощта - къмпинг. Как ти се струва? - усмихнах се и я дарих с поредната целувка. Държах се като хлътнал тийн, но не ми пукаше особено. Важното беше, че момичето, което обичам е до мен и това си е... Усмихнах се галантно и нежно обходих лицето й с пръст:
-Зависи обаче ти дали го искаш. - засмях се и преди да получа отговор, отново я целунах.

- Гора, плаж не мерси! Предпочитам да остана тук и после на къмпинг.
Докато казвах това едно малко момиченце се приближи към нас и каза най-ужасните думи, които съм чувала някога.
- Здравей, тате! - каза малкото дете и се гушна в него.
Когато Дийн си извъртя главата, за да види изражението ми видях, че крие нещо и не му е лесно да го каже. Детето беше на около пет годинки с леко руса коса и сини очи. Имаше черти, които доста напомняха на Дийн. Очудена аз казах:
Т-т-това въряно ли е? - казах аз с недоумение?

-К-к-какво? Няма как да е... Щях да помня ако на 15 години съм научил, че ще ставам татко, което значи, че трябва да съм бил на 13-14 години... Няма как да е вярно. - казах аз и се опитах да си спомня всичко, но не беше възможно, защото до 18 годишна възраст винаги съм бил затворен вкъщи. Няма как да е станало. Нямаше как. Стоях като ударен няколко секунди и се чудех какво да предприема, но нищо не ми идваше на ум, по простата причина, че детето не беше мое, макар, че не можеше да се отрече, че страшно много прилича на мен.
-Аз просто... Аз... - замълчах, защото нямаше какво друго да кажа в този момент и погледнах към Ариа с надеждата, да може да сметне, че 2 и 2 прави 4...

- Да, но то прилича на теб. А на колко Левендски години си или въоще си само на 20?
Едвам казвах тези думи. Детето все още стоеше прегърнало Дийн , а той самият не знаеше и той какво става.
- Защо не ми каза?
Тръгнах да бягам. Не знаех къде отивам. Най-вероятно в апартамента си. Не след дълго се върнах, за да му върна гердана. Прибрах си се удома, където се забих в леглото. Но не това в моята стая, а в това на гостната.

П.С: Гладах последния епизод на Свръхестесвено и от там идеята. И айде помогни и ти малко де. Нека стане по-забавно. Прекалено лигаво става.

-Добре. - казах объркано след като прибрах подаръка на Ариа в джоба си. Вдигнах детето на ръце и се опитах да си припомня всичко, но на този етап можех да направя само едно. Зарязах екипировката и хванах такси. Оставих детето вкъщи и помолих една позната да го наглежда. Върнах се в парка и седнах до къмпинг-екипировката... Явно всичко приключи до тук... ясно беше, че загубих момичето, което обичах, но исках да й докажа, че не съм просто човек... Щях да пътувам във времето и да й докажа, че наистина съм това, за което се представям. Извадих телефона си и написах: "Ела в полунощ и ще разбереш всичко за мен... Ако не искаш, ще те разбера... В случай, че все още имаш нещо към мен - можеш да ме намериш тук". Изпратих го на момичето и се обадих на познатата:
-Остави детето да спи и.. после ще мисля. - затворих и се облегнах назад... Оставаше само да чакам Ариа да се появи.

Часовете минаваха.
Сам и Карина излязоха и тръгнаха из града. Първо минаха през къщата на Сам,от където той взе малко пари. Двамата тръгнаха из парка. Беше приятно и хубаво. Двамата седнаха на една пейка. След малко Сам отиде да вземе кафе,като се върна двамата започнаха да се опознават,като си разказват по малко от предпочитанията си.
- Ти си приятна компания! - отбеляза мило Сам,а после се изправи и подаде ръка на Карина,двамата отново започнаха да ходят,като обикаляха из целият парк.
Докато вървяха и си шушукаха,изведнъж Карина се спря и се огледа.
- Какво има? - попита я неразбиращо Сам.
Тя се усмихна, а после двамата продължиха с разходката си. Стигнаха до поляната за отдих. Сам седна на тревата и потупа мястото до себе си. Карина седна. Сам плахо сложи ръката си на рамото `и,когато случайно усети,че някой ги гледа. Обърна се и видя,момче на около 20 години,което замислено гледаше към тях.
Сам потупа Карина по рамото и кимна към момчето. Какво ли му се беше случило?

Когато се прибрах в апартамента ми получих СМС от Дийн. Аз му отговорих " Добре ще дойда още сега." Почудих се малко дали да го пратя, но после инстиктивно натиснах " Изпрати". Тръгнах натам. Вече се стъмняваше и не можех да виждам къде съм. Едвам стигнах до мястото, когато видях до лагерния огън Дийн и кои бяха тези. Това Сам ли беше? А другата фигура? Това беше женска фигура. Проближих се и поздравих:
- Здрасти, Дийн! - направих се, че не съм ги видяла. - О, Сам това ти ли си?
Отново се престорих на изненадана.
- Аз съм Ариа! Приятно ми е да се запознаем. - казах на момичето и си подадох ръката.
Впуснахме се в разговор и забравих за какво съм дошла.

До тук Сам изглеждаше приятен младеж, ведър. Което си беше добре, предвид факта, че Рина често ставаше раздразнителна. Поне щеше да има кой да й оправя настроението и да я избавя от меланхолиите.

Докато седяха на поляната зад тях се чу ведър женски глас. Младо тъмнокосо момиче се приближи и поздрави Сам. Обърна се и към Карина.

-Карина - Ина пое ръката на Ариа и я огледа. Изглеждаше добра душица. АКо съдеше по ведрия приятелски тон Ариа и съпругът й се познаваха. А мъжката фигура, която вървеше след Ариа смътно напомянше стар познат на Рина.

Брюнетката седеше опряла глава на рамото на Сам и изучаваше новата си позната. Макар в действително да се бе замислила за стария познат. Дори името му не помнеше. Но това бе напълно нормално.

Определено нямаше как да кажа пред всички "Ариа, на 200 съм и мога да пътувам във времето и пространството... Да се разходим?". Вместо това се опитах да се държа мило и се усмихнах. Заформяше се интересна групичка. Обърнах се към останалите и казах:
-Ще ме извините ли за секунда? Искам да проверя нещо... - без повече обяснения се отдалечих от групата и извадих телефона си. Написах на Ариа "Когато лагера приключи, подготви се за дълго пътуване". Натиснах "Изпрати" и след около секунда-две се върнах при компанията:
-Е, нощта е млада... Да се позабавляваме малко. - засмях се и се обърнах към Ариа. Може би съвсем скоро щяхме да си изясним всичко... Но засега се фокусирах на приятното прекарване на вечерта.

Какво по дяволите ставаше тук?
Сам и Карина трябваше да си тръгнат незабавно. Сам усещаше,че нещо лошо ще се случи съвсем скоро.
След малко към картинката се вмъкна и Ариа,която явно познаваше другото момче. След като всички се запознаха един с друх,Сам се изправи и помогна на Карина да направи същото.
- Какво ще кажеш,да си ходим? - попита я той,като се надяваше да го послуша,но понеже тя не го направи,той реши повече да не отваря темата и все пак,това че са женени не означава,че той ще `и казва какво да прави през цялото време. Може би все пак щеше да е добре да останат за малко,колкото докато стане прекалено късно,а след това...след това Сам щеше да измисли нещо.
Той плахо се приближи към Ариа и се усмихна.
- Не очаквах,да те видя тук..как си?- попита я той любопитно.
Все още си спомняше момента,в който двамата се бяха запознали. Беше наистина доста емоционално,но все пак двамата бяха останали с нормални приятелски чувства,дори и Сам да бе почувствал кратко привличане към Ариа.
Сам се обърна към Карина,когато срещна погледа `и се усмихна,приближи се към нея и я придърпа към себе си, сливайки устните им в първата им целувка.

Получих СМС-а на Дийн, но му отговорих "Не,мерси". Какво трябваше да направя, за да го подразня.
- Добре съм, Сами. Ти как си? Нещо ново при теб. - казах аз и му се усмихнах широко.
Поговорихме си, пийнахме и си разказвахме истории. За да накарам Дийн да ревнува, започнах да разказвам за това как се срещнахме със Сам.
- Сам, спомняш ли си как се запознахме? В пещерата, когато те ударих? - със Сам започнахме да се смеем на историята си.
По едно време, забелязах как Карина гледа изучаващо Дийн. Ах, ти. Той е мой, мръснице. В този момент разбрах какво трябва да направя, за да подразня и двамата. Карина и Дийн. Приближих се малко повече до Сам и го целунах страстно. Нати Дийн. Харесвали ти?
- Без лоши чувства, Кар. - усмихнах се самодоволно аз.

П.С: Кар, Сам без лоши чувства. Това е само , за да ревнува Дийн.

Не нямаше да тръгне преди да открие какво толкова в непознатия я караше
да мисли, че го познава. Любопитството й се бе събудило и единствения
начин да си тръгне от тук беше или да открие това, която искаше да знае
или Сам да я извлече от тук. При мисълта за това едва не прихна в смях.

Ина продължаваше да наблюдава непознатия, докато рязката прегръдка на Сам, последвана с целувка не я върна на земята. В първия момент бе готова да му забърше някой шамар, но на време съумя, че той й е съпруг и на практика може да я целува, когато си поиска.

Явно Ариа не бе на същотот мнение. А това обърка Ина. Стоеше и гледаше като ударена с мокър парцал докато момичето целуваше съпругът й. На практика на нея не й пукаше особено. Все пак със Сам се познаваха от около ден. Сметна, че е добре да остави Сам и Ариа да се изяснят, а самата тя се приближи към все още не познатия познат.

-Извинявай, но мисля, че те познавам от някъде - днес, като по чудо Ина не бе в настроение да се дразни с никого. Което беше странно за нея предвид факта, че живееше за да дразни. Проследявайки погледа му, Ина осъзна един факт. Той май беше с момичето, целунало съпругът й само преди минути - С нея ли си?

п.п. нп Ариа (:

-Нещо такова... - казах на момичето, което се представи като Карина и се усмихнах широко. Явно нямаше как да се правя на Големия Лош ревнивец, а и това беше тест колко обичам момичето, което в момента целуваше Сам. Постарах се да не позволявам на сърцето ми да надвие разума, затова просто се отпуснах назад, загледан в звездите, мислейки си за нещо друго. Не исках да позволя на ревността да ме обзема, макар, че може би Ариа вече бе забелязала това чувство в мен, което ме изгаряше отвътре. Реших да се покажа твърд и да запазя хладнокръвие. Усмихнах се мистериозно и попитах:
-Нощта е прекрасна, нали?

Изведнъж Ариа се приближи към Сам и го целуна. Това беше толкова неочаквано за него,че дълго време стоя и я гледа без да казва нищо. Погледна към Карина. Как щеше да `и обесни това?
Все още не бяха минали и 24,а Сам вече се проваляше тотално във връзката им. Дори ако това можеше да се нарече връзка. Толкова много съжаляваше за това,което Ариа направи,че когато погледна към Карина искаше да `и се извини само с поглед,но разбира се това не се получаваше. Тя започна да приказва с Дийн, а Сам се обърна към Ариа.
Преди няколко дни,той щеше да се радва,ако тя го беше целунала,но сега той се надяваше това изобщо да не се беше случвало. И защо по дяволите Дийн не правеше нищо по въпроса. Ако Сам беше на негово място,щеше да стане и да раздава юмруци,но явно Дийн не беше такъв тип човек и предпочиташе да води политика.
- Предполагам,че ако бяхме повече хора щяхме да измислим да правим нещо. - предположи Сам и се усмихна, а след това отново се приближи към Карина и сложи ръцете си на кръста й, доближавайки устните си до ухото й. - Извинявай! - прошепна той,а след това погледна Дийн в очите.

- Карина, струваш ми се позната от някъде. Дийн, не ти ли прилича на онова дете?- казах аз злорадно ~~аз.~~
Но ,не наистина ми беше позната.
-Вие двамата да не се познавате? - попитах и погледнах към Карина и Дийн.
Само ако тази беше майката на онова дете такъв бой щеше да яде, че не е за разправяне. Какви ли още сили имах. Нека пробваме. Искам Дийн да се превърне във жаба. Зелена.
Погледът ми се изпълни с ненавист и изведнъж тялото на Дийн изчезна. Дали аз бях направила нещо? След миг се чу крякане на жаба. Е така беше по-добре. Определено.
- Е, как се чувстваш сега Дийн? - попитах като хванах жабата, приближих я до мен и я превърнах отново в човек.
Приближих се до Сам и му каза тихичко на ухото " Съжалявам, помогни ми! Искам да ревнува. Моля те "

Карина сложи ръце върху тези на Сам и се обърна.

-Няма какво да ми се извиняваш - прошепна Ина, така че само Сам да я чуе - Не ти, а тя те целуна.

На практика на Ине не й пукаше особено за целувката на Сам и Ариа. Още повече, че бе меко казано убедена, че Ариа се опитваше да накара Дийн да ревнува. Горката. Понякога жените, които страдат от липса на любов стават жалки в опитите си да я получат. Карина се усмихна на реда от мисли.

Изказването на Ариа, обаче накара усмивката й да угасне. какво дете я гонеше тази ревнивка? Че и било приличало на Карина?!

-Какво дете, Ариа? - ледения тон на Рина контрастираше напълно с усмивката й. Ти стисна по-здраво ръцете на Сам, сякаш търсеше подкрепа в тях.

Стоях си безучастно, изгарях от ревност, но стисках зъби и си мълчах... Ясно беше, че обичам Ариа, но не беше това начина да го разбере. Можеше просто да направи някое нейно си мамбо-джамбо и да ми влезе в главата, за да провери този факт. Усмихнах се на ядното изражение на Ариа и си помислих дали да не си отворя устата, за да кажа нещо, за което да съжаля, но реших, че Сам и Карина не са публиката, която да става, така че просто си запазих "златното" мълчание. Обърнах се към Ариа и попитах:
-Щастлива? - повече не пророних и думичка, така че беше момента някой да наруши мълчанието и да каже нещо... Каквото и да е.

Дийн и Ариа започнаха да стават странни на Сам,затова той започна трескаво да се оглежда,като се надяваше Карина да се съгласи да си тръгнат по - рано.
- Хайде,Карина...да оставим Дийн и Ариа да си починат от нас. - предложи той,като я погледна с надежда.
От няколко часа насам,той започна да се привързва по странен начин към Карина и имаше чувството,че е бил с нея от началото на живота си,а не преди един ден.
Сам прокара ръка по талията на Карина,а след това доволно се усмихна,опитвайки се да отвлече вниманието на Карина.
Тогава Ариа прошепна на Сам,че иска да накара Дийн да ревнува. Той се приближи към нея и нервно `и отвърна:
- Не мисля,че това е начин да го накараш да ревнува. - отвърна той и се усмихна,отново поглеждайки към Карина.
Не искаше да застава между Дийн и Ариа. Може би,ако се бяха видели преди един или два дни,Сам щеше да направи всичко,за да ги раздели,но вече не чувстваше това за правилно.

» Стая за отдих
» Поляната
» Поляната на щастието.