Поляната за отдих

First topic message reminder :

Търсите място за почивка?За малко похапване на домашно приготвена храна?Ето тук е мястото.В Парка си има специално направено място за това.Постлано с одеало и възглавнички,можете спокойно да си отдъхнете от тежкия ден.Само трябва да сложите храната и напитките и сте готови за забавленията с приятели.

- Ами едно такова русичко, пет годишно със сини очи. Много прилича на Дийн, а сега като видях теб и на теб прилича. Питай Дийн къде го е завлякъл. - усмихнах се.
Защо ли се интресуваше Карина от това дете. Какво ставаше тук. Това момиче цяла нощ оглеждаше Дийн. Дали е възможно тя да бе майка му.
- Защо питаш? - полюбопитствах аз.
Погледнах часовника си. Беше един часа през нощта. Най-вероятно скоро щях да се прибирам. Но исках да изчакам да видя какво се завързваше тук.
- Защо бързате? Останете още малко. - помолих аз и се усмихнах.
Исках да разбера какво става тук. На всяка цена. О, Боже мой! Кога станах такава клюкарка? Мисля, че трябва да спра да гледам "Клюкарката" и " Малки Следки Лъжкини" .

П.С : Това последното най- ме кеф. :S:

Ина стискаше ръцете на Сам. Търсеше избавление от хилядите спомени, бушуващи в умът й. Дали беше възможно Дийн да е онзи мъж? И дали това хлапе е дъщерята, която напусна? Въпроси, въпроси, въпроси... Ина тръсна глава и поде:

-Ариа, моето минало, миналото на човека, който те обича въпреки, че ти не осъзнаваш или не искаш да осъзнаеш не те интересува. Научи се да живееш в настоящето! - равния тон на Ина успешно прикриваше вътрешното й неспокойство. Беше свикнала да бъде по-възрастна и да напътства. - Пределно ясно трябва да ти е, че миналото си е минало и нямаш власт да го промениш.

Карина се обърна към Сам и впи очи в неговите. Искаше й се да бе развила и втората си дарба. Да можеше да му каже само с поглед, че съжалява за тази каша в която я забърка това глезено същество. Но не можеше. Надигна се на пръсти и го целуна.

-Колкото до детето на Дийн, мисля че той е наясно коя е майката.Нали Дийн? - Ина прониза с поглед мъжът. Беше бясна, че си бе дотътрил женската, която очевидно не смяташе, че е с него.

-Определено... Но това си е проблем, който мога да реша и сам без да намесвам странични лица. - обърнах се към Ариа, но беше безполезно... Тя си беше навила на пръста да разнищи цялата тази история, когато телефонът ми звънна. Извиних се и вдигнах мобилния... Когато чух какво ми сервираха, направо пребледнях:
-Как така момиче... Не беше ли на пет...?!? Как така пораснало?!? Сигурна ли си? - зададох въпросите си един след друг и когато получих отговор "Не знам" на всичко, затворих мобилния и слязох на Земята. Хвърлих разсеян поглед наоколо и се отказах да казвам каквото и да било. "Ариа, Ариа... Как можа да го направиш?" започнах да се питам наум като продължавах да пазя хладнокръвие и да се опитам да се сдържа да не направя някаква глупост.

Изведнъж телефона на Дийн звънна. Когато чух думите, който излязоха от устата му изражението ми стана сериозно и претистително. Инстинктивно веднага попитах:
- Какво стана? Всичко наред ли е? - приближих се към него и сложих ръка на рамото му.
Дано всичко бъде наред. Дано. Дано. От мозъка ми изчезнаха всички други въпроси. Целият свят около мен изчезна. Всичко, което ме интересуваше беше всичко да е наред с Дийн. Какво ставеше. Знам, че мразех това дете, но бях и загрижена за него.
- Тя добре ли е ? - казах с глас изпълнен с тъга и загриженост. - Хайде да отидем да я видим.
Въпреки, че не беше мое дете аз бях загрижена за него и за Дийн. Не изчаках да ми отговори и започнах да му помагам да става.
- Карина, Сам, беше ми приятно да се срещем. - казах аз с усмивка. - Дано друг път отново да се срещнем.
ЕДвам казах тези думи, защото вече се бяхме отдалечили.

П.С : Стига се крадял и ти от Свръхестествено. :S:

-Каза, че е пораснала невероятно бързо... Не знам какво става! - казах аз и помахах трескаво на Сам и Карина... Обърнах се към Ариа и казах:
-Ако я мразиш - разбирам те... И ако предпочетеш да останеш тук - няма да възразя, но доколкото разбрах, момичето е на петнадесет или нещо подобно... Не знам какво се случва... Объркан съм.. и намесих и теб. Съжалявам. - трескаво започнахме да излизаме, като оставих всичко. "Детегледачката" ми каза, че са в "Мока Маднес"... Някакво кафе в града:
-В някакво кафе са... Искам да се уверя в тезата на жената, Ариа... Ако си готова за това, което искам да ти покажа, след случая ще ти изясня всичко. - усмихнах се несигурно и спрях едно такси.

- Забога,как така расте толкова бързо? С какво момиче си спал, по дяволите?
Казах аз с изненада и еднава не се разсмях, но се сдържах.
-Разбира се, че не я мразя. Е само малко. - Дийн ме погледна с неговия проницателен поглед. - Добре де доста. Но ще дойда с теб. - усмихнах му се и му стиснах ръката. Разбира се, че съм готова.
Той спря едно такси и се качихме в него. Потеглихме към кафето, което Дийн каза.
- Как така е порастанала толкова бързо. Та на обяд беше още малко дете, а сега вече е колкото мен. Забога с какво същество си спал? Коя е майката? Ако не е тайна.
Отново започнах да задавам много въпроси. Коя ли беше майката? Тали е възможно да беше това момиче Карина. Възможно е все пак тя намекна на Дийн нещо за това дете. А и се сепна, когато споменах детето.

» Стая за отдих
» Поляната
» Поляната на щастието.