Стаята на Кралицата.

Утрото настъпи спокойно и приветливо.Слънцето изгря едва над хоризонта.Вятъра бе тих и спокоен.Рейчъл искаше всичко да перфектно за срещата си с младия художник.Затвори очите си.След секунди времето навън беше различно.Всъщност беше зима,но сякаш пролет е навън.Тази игра с времето само за да угоди на един млад господин,който със собствения си нрав и неуважение спрямо титлата на Кралицата.
Отново можехме да чуем рано сутрин стария и смутен от недоволство Едуард.
-Ваше Величество,това което искате от него е невъзможно.-прокашля се .
-Как да не е възможно,стари приятелю.Спомняш ли си времето,когато всеки който ме видеше ми лазеше в краката само за да има моята благословия.Сега трябва да си плащам за това.Мисля,че скоро трябва да свикам съвета,да разгледаме някой закони.-засмя се,но зад този смях имаше доза истина.
Замислена върху тези думи ,времето отлетя.Гостенина вече беше дошъл ,а тя побърза да се погледне в огледалото.Да оправи леките къдрици,които се бяха образували"случайно" сви устни и прати въздушна целувка на огледалото.
Когато влезна в стаята тя се поклони и го хвана.
-Мисля,че моята стая ще е по-добро място от това.-прати му усмивка.
Крачеха из коридорите на замъка,тръгнали към стаята на Кралицата.В нейния "скромен" дом имаше около 40 стаи,които никой не използваше.Колко натруфено само.Това беше част от наследството на Нейно Величество,след смъртта на родителите й.
Влизайки в стаята й и тя се обърна към момчето с думите,че трябва да се преоблече и ще започнат.
Минаха няколко минути след тези къси думи и тя излезе по-тънък копринен халат,отдолу бе гола.Бавно и внимателно го свлече от тялото си.
-Мисля,че ще е добре да легна на дивана.-погледна го самодоволно.
Не я беше срам от голото й тяло,а даже обратното.С бавни и внимателни крачки се приближаваше към дивана ,където легна.Простря голото си тяло върху него и му намигна.

Кралицата не хареса идеята да останем в стаята,в която търпеливо я дочаках да се появи и под погледа на всичките слуги,с които триумфално се появи,им обърнахме гръб,хванати за ръце.Подмишница притисках скицник,а молива стоеше наместен над ухото ми,готов за действие.Объркан се опитах да обясня на Нейно Величество,че не съм взел платната,четките и боите,без които нищо не можехме да направим,но когато се отзовахме в друго,не по-малко великолепно помещение,се указа че те вече ни чакат в готовност(не бях забелязъл,че докато се щуркаха и вратореха,слугите са изнесли нещата ми и са ги донесли тук.Ако бях,най-вероятно щях да вдигна скандал,тъй като не позволявах всеки да ги пипа с повод и без повод.)
Още с влизането се втурнах да се уверя,че всичко с тях си е наред,а красивата ми клиентка подхвърли за пореден път думи,които останаха без отговор.Може би се държах твърде дръпнато и с безразличие,което си беше присъщо за мен,но поне трябваше да опитам да бъде иначе пред важна личност като нея.Не исках чудноватият ми нрав да се тълкува сякаш съм останал без никакви обноски;умеех да бъда добър събеседник,разбира се,за такъв щяха да ме сметнат ако човека срещу мен има сходни интереси с моите или поне позиции за нещата от живота,който както всички се уверявахме,може всичко да ти поднесе.
Със завръщането си,кралицата ме порази повече,от колкото някой друг,някога,е успявал.Докато следях движенията й из стаята и разглеждах новата й премяна,малко по малко ми стана ясно какво предстои да направя.Нищо необичайно бе голотата за работата на художника,напротив...Тя беше част от нея и много или малко го съпътстваше от време на време.Отрекох се и загърбих всичкия опит,какъвто имах до сега,защото този случай беше различен: беше почти,или направо да се изхвърля и да го нарека лудост,защото Нейно Величество ме привличаше повече,от колкото можех да си позволя.Проблемът беше голям и последиците му катастрофални;едно бе да бъда привлечен от свой клиент,а изглежда и почитател на творчеството ми,което криеше своите рискове,но и когато този мой лъбител бе саянската кралица...
Усмивката на лицето й,казваше че е предоволна от начина,по който реагирах.Преглътнах трудно сухотата в устата си и се защурках в кръг,позволявайки на неловкото чувство да ме завладее напълно.Всичко се усложни,защото думите на прекрасната лейди не бяха достигнали до ушите ми,или бяха,но аз не бях успял да ги асимилирам.Подех,стреляйки на посоки,бълвайки не толкова съществени подробности.
-Най-напред ще опиша силуета и позата,която сте заели,за да не се налага да стоите...ъм,така до безкрайност.По някое време,може да се наметнете,за да не изстинете,не се притеснявайте,свободна сте да го направите.-избегнах сблъсъка с няколко кутии от пособията ми и се усмихнах с пламнали бузи в посока на кралицата.Разроших порасналата си коса,докато се почесвах по темото,попадайки в капана на очрованието й.Не усетих как изричам единствената мисъл,която блуждаеше в съзнанието ми,в този момент.-Приличате на ангел...

Бузите й почервеняха без причина ,а може би имаше?!Под нейна твърда обвивка нищо не се знаеше.Нищо не можеше да се разбере.Скоро я очакваше пътуване.То бе свързано с празника "Свети Валентин",което организираше нейната най-добра приятелка.Вечерта заминаваше.Това я натъжи.Пред него тя бе гола не само външно ,но и вътрешно усещаше,че той може да я разбере и утеши,но бе ли способна да прескочи тази тънка граници ,да наруши няколко закона ,за да разбере.Макар й да имаше влас и силата да го направи ,държеше на принципите си.Познаваше го едва от ден,за това бързо се замисли за нещо друго.Наведе поглед и остави момчето да си свърши работа,за която беше дошъл.
-Довечера заминавам.Може би ще продължим ,когато се върна?-усмихна му се тя като сви нежните си устни.
Притесняваше ли се наистина от него?Това бе големия въпрос , на който дори и тя не намираше отговор.Прекрасната му външност заслепяваше преценката й.Но колко прекрасна е думата прекрасно?Това я накара да изпадне в дълбоки философски намисли.
Повдигна отново погледа си и видя,че художника се е заел с работата си и сякаш никой не можеше да го спре да играе с молива по тънкия бях лист хартия.

Щом започнах с драските по повърхността,веднага усетих,че за пръв път,самата работа не ме завладява тъй,както нищо друго да няма значение.Мисълта,че вдигна ли поглед,тя ще е там,засилваше пърхането под лъжичката и не щадеше биещото ми за творения сърце.И да пожелаех,наложително бе от време на време да поглеждам нежните й черти и не по-малко такивата й извивки.Напрежението избиваше през всяка пора на кожата ми и в един момент морно избърсах чело в ръкава на ризата.Хубаво бе,че се бях досетил да сваля палтото още преди старта.
Нейно Величество изглежда не искаше да мълчим,което ме накара да се съглася с нея.Как обаче можех да водя неангажиращ разговор с нея,току така?Все си мислех,че ще изтърся нещо,което ще я разгневи,за което имаше сто-процентова вероятност,имайки в предвид колко добре се познавах.Приветствах странното тягостно чувство,което ме налегна,когато спомена,че й се налага да замине,въпреки че не можех да си обясня,как,за бога,се беше родило в мен!В мен!Прииска ми се да кажа колко много съжалявам за нуждата да прекъснем работата за известно време и след като преброих до десет и все още исках да го споделя,не се поколебах да го направя.
-Искрено ще тъжа по Вашата липса,кралице и дано се върнете в града по-скоро,защото наистина...вдъхновявам се,когато сте наоколо и работата ми спори,повече от предвиденото.Погледнете...-развълнуван скочих от мястото си и пристъпвайки към дивана с наслада се любувах на направеното до тук: бях започнал с раменете и въпреки първоначалното си намерение да оформя целия силует,тази част от тялото на Нейно Благородие ме привлече най-много.Усмивката ми бавно отслаби сиянието си,когато зърнах изражението на кралицата.