Герои на Ахели

Adriana Lima

Име
Изабел Колинс / Isabelle Collins

Години
18 години

Семейство

Семейство
Майка - Клариса Колинс,
Баща - Ертур Колинс,
Брат - Джейсън Колинс.
Чичо - Ричард Драгорим
Леля - Мередит Драгомир
Братовчедка - Каталина Драгомир
Сестра - Sophia. /не я познава/



Сили
Ахелите имат няколко сили. Първата е омагьосващия поглед, с който да примамват противоположния пол. Очите на всеки ахел притежават силата да омагьосват всеки, към който се насочат и съсредоточат. И никой не може да се отърве от тази силна магия. Само с един поглед ахелите успяват да привлекат вниманието на другия пол. След това вече оставят работата на сексапилното си тяло, което превзема контрола. Втората сила е по - специфична. Нарича се ''зои'', което от гръцки буквално се превежда жизнена. С тази си сила, ахелите могат да поемат жизнената енергия на противоположния пол, с която всъщност се хранят, за да оцелеят. Много често повечето от ахелите прекаляват с количеството жизнена енергия и оставят жертвите си в несвяст или най - лошото - ги убиват. Но убийството на някой се наказва със смърт или изгнание до живот. И третата сила е, че могат да връщат жизнена енергия на дадено същество, давайки от своята, което буквално значи, че могат да върнат мъртъвци към живот, но на жестока цена, а именно давайки от своята жизнена енергия, убивайки се. Затова е забранено ахелите да съживяват мъртвите. Освен това всяка една рана на ахела се регенерира. Може да отнеме много време, но все пак зараства.



Външен вид
Изи,какво си представя човек като чуе това име? По-добре спрете да си представяте и чуйде как изглежда Изабел. Момичето е наследило кестенявата коса и цвета на кожа от майка си,а красивите сини очи от баща си.Висока около метър и седемдесет с доста красиво тяло изкушаващо противоположния пол.
В сините и очи може да се види толкова много.Да се прочетът чувствата и.Историята и.Очите и също така обаче могат да примамят всеки.Само един поглед е достатъчен.Понякога красивите и сини очи стават зелени,а понякога пъстри.Зависи от настроението на Изабел.
Притежава красива усмивка която обаче от години на сам не винаги е на мястото си - на лицето и.Изи е преживяла доста и не винаги показва своята усмивка,но това не означава,че винаги е намръщена.Има си една своя усмивка - между самодоволна и нормална която е нейната "запазена марка".



Характер
Доста хора определят характера по името.Какъв според вас е харктера на Изи?Повечето хора си представят някое хипер мило момиченце с голяма усмивка което ще ти предложи сладки,ще превежда стари хора през улицата,ще учи осърдно...да ама не.
Изабел е била сравнително добро дете.След като родителите и умират е доста тъжна и не говори с никого,но бързо се възрвъща в настоящето след разговор с брат си.Поне докато не навършва тринадесет.Тогава става доста буйна и доста трови нервите на брат си.След една случка обаче тя се затваря в себе си за известно време и щом се завръща на бял свят почва да се държи доста гадно с околните.Това я издига в очите на едни,но пък я сваля в очите на други.Приятелите и не могат да я познаят с този характер.След време пък разбира и в какво се е превърнала.Почва да се бори със себе си пак да стане нормална личност,а не егоистична,самовлюбена кучка.
Не обича да говори за себе си,за историята и чувствата си.Ако е тъжна почти никога не го показва.Само тези които я познават добре ще могат да разберът как се чувства тя наистина.На лицето и почти винаги е надянана маска прикриваща чувствата и.
Колкото и мило да изглежда външния вид често лъже.Изи е едно малко дяволче в повечето случей.Лесно се ядосва и щом това стане тя е непредсказуема.Един Бог знае какво може да стане.Обича да си играе с хората тъйкато преди доста са си играли с нея и с чувствата и.За приятелите си е готова на всичко.За жалост истинси приятели много няма...Рано или късно по една или друга причина половината се издават,че са предатели.Из е способна на това да съсипе един човек който и е забил нож в гърба,но това зависи само дали добрата или лошата Из е насреща му.Ако е в добро настроение ще му се размине леко,но ако не е на кеф...е тежко му и горко!




История
От както се помни тя е тук. Още в денят в който се е родила - 15 август.
Детството и е било нормално - до колкото може да се каже за една принцеса - имала е всичко което поиска...Майка и я е обичала,а баща и е бил доста строг.Тя не е била единствено дете - имала е брат на име Джейсън.Докато не навършва седем живота и е идеален по думите на околните.Тогава губи майка 'и.Брат и тогава е този който се грижи за нея...Когато обаче става на тринадесет той бива убит,а Из се затваря в себе си за известно време.Живее в двореца на братовчедка си Каталина.Обаче случката с брат и я променя коренно.Запознава се с хора - които въобще нямат пръст при аристократите - с които се чувства по-свободна.
Това обаче е доста малка час от живота и и то доста объркана.След като се запознава с тези хора тя разбира какво е.Те и разясняват всичко за нея от А до Я,а мозъкът на Из се опитва хем да възприеме хем да изхвърли тази информация.Разбира и какво е ставало с нея през целия и живот.Само един единствен миг - или около тридесет минутки и повече - са нужни живота и да се обърне с краката нагоре.За три години почти нарежда всичко и живее - сравнително нормално - с това което е всъшност.



Допълнителна информация
- Пуши и пие от време на време
- Любимите и цветове са синьо,черно и лилаво / главно /
- Мрази розавото
- Пее и танцува
- Има доста хубав глас
- Обича животните
- Мрази паяци и подобни гадинки /дори я е страх от тях/

Снимка


Име
Чарлз Вартоломей Бас

Години
19

Семейство: Баща Барт Вартоломей Бас,майка му е мъртва почти не се споменава за нея но семейството му е много богато и е с благородническа кръв.

Сили
Основните за расата.

Външен вид
Висок красив и чарове,тъмна коса,черни очи. Обича да се облича в скъпи костюми,обожава шаловете и понякога обича ексцентрични цветове. Облича се винаги доста стилно и не обича да занемарява външния си вид. Жестовете му,показват сила,могъщество. Рядко показва емоция изглежда доста загадъчно. Никой не може да каже,какво му се крие,трудно можеш да прочетеш по лицето му или по жестовете му нещо,става само когато той реши.

Характер
Чък е доста интересен характер. Той възприема нещата повече като игра. Не взима никой и нищо на сериозно. За него живота е по-скоро забава. Умее да омагьосва и да грабва с чара си, но понякога само с това. Не се държи съвсем нормално. Някой го описват като дявол, но може би той не е точно такъв. Понякога е романтичен. Готов е да се бори и ако нещо е наистина много важно и успее да го грабне (а това става съвсем рядко), той го устоява и защитава. Добър приятел е през повечето време. Умен е и говори свързано. (само, когато е трезвен) О . .и всичко, което той поиска става, защото той е Чък Бас

История
Роден е в семейство с много богата история,богато не може да се каже,че е много могъщо но носи своята дълга история. Остава без майка си,тя бива убита,все още не се знае,как е била убита. Само неговия баща знае истината. Може да се каже,че се разбират с баща си. Те са малко от едно тесто замесени и въпреки,че Чък е твърде потаен,се оказва,че баща му го познава доста добре. Усеща винаги подкрепата му.
Чък постъпва доста безотговорно от време на време,обича да се забавлява и да е на вихъра на вълната. Доста често може да го забележите с едно или две момичета,а понякога в компанията на доста момичета.

Допълнителна информация:
Има доста татоси по тялото си.
Цък Но това е само една малка част.

Име
Мариса Клеър Блейк;
Години
Осемнадесет, въпреки че доста често минава за по-голяма, отколкото е.
Семейство
Не, Мариса не произлиза от най-великия род, нито от най-богатия, нито от най-щастливото семейство. Тези критерии определено не се отнасят за нея. Брюнетката е отраснала под грижите на осиновителя си, Джейсън. Няма и спомен от родителите си, тъй като те я изоставили в момента на раждане.
Сили
Притежава силите, присъщи за расата си.

Външен вид
Мариса притежава външност, присъща за повечето ахели - омайваща. Расата се слави със своята способност за "хипнотизиране", но Ем определено би се справила дори ако беше човек. Тя притежава сапфиреносини очи, в които можеш да се взираш с часове. Разкриват чувствата ѝ? Определено не. С годините момичето се е научило, че действително очите са прозорец към душата, а предпочита нейният да е затворен. Катраненочерните ѝ коси падат на масури по раменете ѝ, свободно разпиляни, но в същото време сякаш всеки кичур е на мястото си. Самата Мер не е особено висока, достига скромните 169 сантиметра и често бива определяна като "джобно гадже". Тялото ѝ е слабо, изваяно, идеално оформено и развито. Такова, че дори някои модели биха ѝ завидели. В интерес на истината, брюнетката е била и по-слаба като малка и майка ѝ се притеснявала, че е болна от анорексия, но уви - не било така. Мариса не може да се оплаче от начина, по който изглежда, но сякаш тя не се приема по начина, по който и останалите. Има няколко татуировки по тялото си, две от които са временни. Не се притеснява от носенето на високи обувки, дори напротив - обожава ги. В повечето време очите ѝ са подчертани с очна линия или молив.

Характер
С времето Мариса се превърнала в човека, в който най-много се опасявала. Когато човек преживее трагедия, той слага маска на лицето си, за да не издава слабостите си пред света. Така стана и с нашата героиня. След смъртта на баща си, тя стана егоцентрична, егоистична, непукист. Върви с високо вдигната глава, има голямо самочувствие, което за разлика от това на повечето, е с покритие. Защо? Защото зад всичко това се крие една личност, която е страшно силна. Толкова силна, за да изживее толкова много болка и да не го показва. Толкова силна, за да може да се пребори със света, когато е срещу нея. Ако успееш да проникнеш зад големите стени, изградили се с времето, ще разбереш, че Мариса е един страшно чувствителен и емоционален човек. Лесно ранима е, въпреки че почти никога не разкрива чувствата си. Истината е, че е романтичка. Мечтае да срещне голямата любов, но от друга страна не вярва, че това може да се случи. Спечелиш ли доверието на Мер, то тогава можеш да бъдеш сигурен, че когато и да ѝ се обадиш, тя веднага ще се отзове.
Корава и непоклатима на пръв поглед, чувствителна и наранена, когато я опознаеш. Такава е и не може да бъде променена... Не повече.

История
" Преживяла съм болка. Прекалено много болка, за да я описвам, защото ще си причиня още повече. Изляла съм толкова много сълзи. Повече, отколкото един човек за целия си живот. А съм само на двайсет и една. Животът е прекалено несправедлив към мен. Той е несправедлив към всички, които са справедливи и почтени към него. Сякаш им го връща тъпкано. Проблемът беше, че не знаех почти нищо за себе си.
Бях родена точно преди двайсет и една години, на осми май в един малък град, намиращ се в предградията на Рейнтаун. Майка ми и баща ми...не ги познавам. От малка бях оставена в дом за деца. Доста усилено се опитвах да избягам от там и един ден, без да бъда забелязана, просто се измъкнах. Но явно съм имала малко или повече късмет, защото един ден видях един човек, който носеше шапка, закриваща лицето му. Подаде ми парче шоколад и се усмихна едвам забелязано. Аз се поддадох на изкушението и се доближих, не мислейки за последиците.
Май това е най-умното нещо, което бях правила някога. Това се оказа един от най-богатите хора в Англия - Джейсън Уикет. Заведе ме в имението си в едно закътано местенце, където няколко прислужници веднага ми поднесоха топла супа, а след това ме заведоха в една голяма спалня, дадоха ми чисти дрехи и ме изкъпаха. Той ме осинови. Беше моят баща, когато дори и родният ми баща не беше такъв. Отгледа ме и ми даде покрив над главата. Обикнах го, да. Той беше единственият ми близък човек. Единственият, на когото можех да се доверя, да разчитам.
Станах на осемнайсет. Джейсън плати образованието ми, дори започна да издържа собствената ми квартира. Докато един ден не получих обаждане, че срокът за плащането на наема ми изтича. Странно. Джейсън винаги плащаше в началото на месеца. Опитах да се обадя, когато ми вдигна един познат глас - на една от прислужниците. Попитах къде е баща ми, когато ми съобщиха, че е починал. Не. Не. Не можех да го преживея. Не исках. Тогава с наследените пари започнах да пътувам. Сложих онази тъмна маска на лицето ми, която не разкриваше каква съм всъщност. Представях се за корава, непоклатима и никой не знаеше какво всъщност се крие под тази маска. "