Домът на Анастасия

-Знам, че не трябва да се разбира - отговорих на въпроса му.
Упътих го как се стига до вкъщи и не след много дълго бяхме пред къщата ми. Излязох от колата и извадих ключовете си от чантата. Отворих вратата и с весел лай до вратата притича Айси.
-А, да.. малка подробност - казах и погледнах Айси.
-Имам куче - добаавих, казвайки вече очевидното и се засмях. Влязох навътре, изчаквайки и Харпър да влезе.

Ухилих се и погалих кучето и по главата:
-Супер!-харесвах кучетата.Естествено не си гледах тъй като не можех да си купя ново всеки ден,а околните щяха да го убият с едно докосване.
-Сега какво?-задавах този въпрос за пореден път тази вечер.Аз знаех какво ще стане,какво исках да стане,но не знаех и за нея какво е.Подпрях се на стената и огледах къщата.Не беше замък ,но беше доста:
-Имаш хубава къща!-довърших на глас и я погледнах,като и смигнах.

Ритнах малката топчица на Айси надалеч, за да не ми се мотае в краката и явно започна да си играе с нея, понеже не се появи след това.
-Благодаря - казах, относно думите му за къщата.
Погледнах празното място в хола, където преди седеше пианото, но вече го нямаше, не и след пожара. Затова сега къщата беше скована от тишина.
-Ами какво.. нали дойдохме, за да не сме пред любопитните погледи на зяпачите - казах и се усмиханх, приближавайки се бавно към него.

На свой ред направих няколко крачки към нея и я прегърнах:
-Съжалявам.Не знам как да го кажа,но няма да се получи.-поклатих глава.Да дойдох до тук за какво?Нищо.И аз бях този който се дръпна.Погледнах я и казах:
-Довиждане красавице.Не се знае кога ще е другата ни среща,но тогава много тайни ще бъдат разкрити!-тръгнах към вратата оставяйки я зад себе си.Не исках да го правя,но го направих.Без поводи за разпри и войни.

П.П. ИЗвинявай,обаче ако искаш ще пишем някой друг път.

Може би от това ми олекна, знаейки че нямаше да е правилно. Може би аз щях да спра. Може би щях да се дръпна. Всичко беше "може би", но не съжалявах, че не стана нищо.
-До скоро, може би - казах с усмивка и когато тръгна затворих вратата и моментално затърсих дистанцинното на климатика. Кога тук беше станало толкова студено?! Погледът ми отново се плъзна към празното пространство в хола, а пред очите ми сякаш се случваше онова преди 10 години. Разтърсих глава и седнах на дивана. Това беше минало, нямаше да се повтори, той беше мъртъв и нямаше как да се опита отново да ме нарани. Качих се в стаята си и първото, което забелязах, беше как Айси ръфа каишката на една от обувките ми. Оставих я.. и без това вече я беше нахапала. Седнах на леглото и се загледах към кучето, скоро усетих акк започвам да се унасям. Може би текилите бяха виновни за това..

» Домът на Джена Морган
» Домът на Брандън и Лаура ^^