Герои на Левенди

"О, не, не и отново!"
За стотен хиляден път. Не, за милионен? Кой знае, беше им загубил бройката преди няколко години, имайки се предвид постоянното им и най-вече отегчаващо повторение. Предполагаше се, че ще им омръзне, но неееее, те никога не се отказваха. Продължаваха да опитват и да опитват, и да опитват, сигурни, че все някога ще им излезе късметът. Дали след месец или след два, столетие или две, те бяха убедени, че ще се справят. Щяха някога, някак да постигнат, това което искат.
"Да ама не!"
Доколкото зависеше от мистър Никалъс, това "някога" нямаше да се случи никога, а гадните копеленца-предатели, можеха да си заврат несъществуващата надеждичка на едно местенце, където благото слънчице не огряваше никога.
- Пак ли ти ... ъм, както там ти беше името? - светлокосият вдигна отегчително рамене, посочвайки мижитурката, която си позволяваше да го гледа в очите.
Него! Да гледа Него! Да, с главно "Н", имайки се предвид, че ставаше дума за собствената му нескромна особа. Непростима наглост. Направо скандал! Беше му писнало от подобни безгръбначни, които си мислят, че могат да си позволяват всичко и този тук щеше да си получи заслуженото.
Непознатият вдигна ръка, за да стреля, но Никалъс беше по-бърз. Размести пространството, връщайки се с една секунда в миналото, заобиколи противника си, след което бързо премести нещата в бъдещето и се озова зад него в мига, в който онзи стреля.
- Предай много поздрави на шефа си! - засмя се до ухото на нападателя, правейки онова, което правеше винаги в такива моменти.
Изпрати мъжът на едно по-добро място.
Не, наистина! Не си мислете, че му видя сметката. Просто го върна назад във времето, когато е бил малък и го остави да се чуди как да се спаси от безлюдния остров, на който беше попаднал някога като малък.
- Изобретателност ... - засмя се светлокосият, продължавайки с освежителната си разходка из градините си.
Да. Имаше си градини.
Нима имаше крал, който да няма?!


* :::: Обобщена информация:::::
- Име - Никалъс Лоувър Сайръс Хал.
- Наричан още - Ник.
- Години - Изглежда някъде около 23-25 годишен. Всъщност самият той не си брои вече годинките.
- Зодия - Близнаци / по кит. календар - Дракон
- Сили - Обикновените за всеки левенд. Плюс някои малки екстри към тях, дошли с времето и опита. И положението му.
- Лик - Xavier Samuel
* :::: Характер:::::
Непредсказуем, неконтролируем, неприемащ поражението за опция. Общо взето всичко, което се сетите с "не" характеризира енигматичната му личност, защото по природа Ник е от онези типове, които казват на черното бяло и обратно, само заради спорта. Когато хората са на едно мнение, той нарочно избира пълната му противоположност, просто така, за да е в противовес на всеки. За него, обаче, не съществуват Невъзможни неща, неизпълними предизвикателства или въобще някакви забрани. Способен е да извърши стотици хиляди глупости, за да докаже на всекиго, че с него шега не бива и че понятия като "ограничение" или "граница" не съществуват в речника му.
На всичкото отгоре, цялата тази безразсъдност и свободна воля, вървят в комплект с още някои качества, които определено не са много "кралски". Да. Господин Хал въобще не е типичният крал, когото ще срещнете седящ на масивен трон от някакъв скъпоценен метал. Няма да го видите да се фръцка насам-натам с пелерини или скъпи дрехи /освен ако не е бил предизвикан/ и въобще не си пада по цялата тази работа с официалностите. Е, спазва някакъв придворен етикет, но въобще не се вписва в профила "хладнокръвен-пресметлив-мъдър-владетел-който-е-върхът!". Напротив, с поданиците си се държи почти приятелски, обича да се шегува и през повечето време е в невероятно добро настроение. Обича пиршествата и празненствата, макар че гледа да не прекалява много с тях. Често отсъства от двореца си, защото предпочита разходките из Рейнтаун и срещите с поданиците си. Понякога можете да го видите на гости, без охрана, в дома на някое съвсем обикновено семейство. Друг път, яхнал кон или някакво друго превозно средство, да гони група престъпници.
Да.
Може би е весел, свободолюбив и нетипичен, но Ник не е нехаен по отношение на хората около себе си. Всеки знае, че когато се обърне за помощ към него, той ще намери начин да му помогне - дали лично, или мобилизирайки личната си гвардия, която се грижи за реда сред народа, няма значение, важното е, че успява. А личната гвардия, между другото, е измислена лично от Ник, когато встъпва във власт. Тогава, предвиждайки, че вероятно ще има нужда от доверени хора, той избира най-надеждните майстори управляващи времевия континиум и ги назначава за свои лоялни помощници, които, както вече разбрахте се грижат за спокойствието на хората.
И така, какво можем да кажем в обобщение? Никалъс е необикновен крал, който обикновено ядосва другите Величества от съвета, заради веселостта, безгрижието, безразсъдството и неограничеността си. Вероятно е, заради това, че честичко закъснява за разни важни обсъждания, или заради незаинтересоваността, която проявява към дългите и отегчителни екзистенциални спорове, които те водят едни с други. Въпреки това, и той, и те са наясно, че не могат без него и търпят проявите му, вероятно надявайки се, че някой ден ще се вразуми.
* :::: Външен вид :::::
Well, well, well, look what we've got here!
Да. Вероятно това е първата мисъл на хората видели Никалъс. И не говоря само за нежния пол, ами и за противоположния, поради простата причина, че през повечето време Ник се облича така, че съвсем не прилича на крал и повечето хора не го разпознават като такъв, заради което си мислят, че могат да му видят сметката доста бързо. Което е друга тема, за друго време. Сега да се върнем на впечатлението, което оставя у околните, най-вече дамите. Амии, като за начало ще споменем, че е доста обаятелен, имащ излъчването на човек, който е готов за всяко предизвикателство. Светлокестенявите му коси, чиито нюанси понякога преливат в кехлибарено руси, добавят към това излъчване и някаква неопределена небрежност, която подсказва на събеседниците му, че могат да се отпуснат пред него. Разбира се, това не значи, че самият Ник е ленив или нещо подобно. Острият му лешников поглед, в който винаги танцуват игриви огънчета, е само предупреждение за околните да не го подценяват, а да внимават много, защото никога не се знае какво би направил собственикът им в следващия момент. Е, със сигурност не би се хвърлил в битка сам срещу армия, защото определено не е супер здрав мъжага, който да разчита на мускулите си. По-скоро е добил гъвкавост, издръжливост и хитрост, на които разчита, за да надвие противниците си, както физически, така и ментално.
* :::: История, накратко:::::
----- Семейство:
- Баща му Сайръс е първият крал на Левендите, но е убит от група предатели, които се опитват да направят преврат и да сложат техен човек на мястото му. Само, че не подозират, че Никалъс ще се възстанови толкова бързо от мъката по баща си и достойно ще заеме мястото му.
- Майка му Лея също е убита по време на преврата. Самата тя също е левенд.
- Сестра му Нарша е в неизвестност, самият той обикаля навсякъде, за да я намери, засега безуспешно.

Историята на Никалъс започва като син на първия владетел на Левендите. Син, при това първороден, което значи, че някой ден самия той ще наследи баща си.
Факт, който всеки един псевдо-историк определя като съдбоносен.
Дали е така, или не, времето ще покаже само, защото от известно време, Никалъс е заел полагащата му се позиция. Не обича да говори какво се е случило в двореца онази нощ, когато флагът се спуска наполовина в знак на траур. Всъщност, никога не говори за това. Малцина са онези, които знаят, че кралят е бил убит заедно с жена си, а принцесата, по-малката сестра на Ник, изчезва безследно. Още по-малко пък са тези, които знаят, че докато поемайки властта в ръцете си, младият мъж започна стотиците си пътувания назад във времето, първо опитвайки се да промени съдбата на баща си, а по-късно, осъзнал, че не може, се захваща да затрие всяко едно гадно копеленце, което е участвало в заговора. След десетки години на непрестанно пътуване, нашият герой постига това, което е искал и се заема с ново предизвикателство - търсенето на сестра си. Никой не е наясно с това, разбира се, защото Никалъс го държи в тайна. Все пак, сред поданиците му има доста слухове за пътуванията му обратно.
Иначе, погледнато в по-голям мащаб, управлението на господин Хал е доста успешно. Започвайки като любимец на народа си, заради загубата, която е преживял, той си остава такъв и до днес - обичащ да се движи сред масите, да не прави голямо разграничение между бедни и богати, помагайки еднакво на левенди от двата вида. Разбира се, има си ги и онези, които недоволстват и доста често се опитват да свалят Ник от властта. Засега опитите им са неуспешни, благодарение на съобразителността и уменията на краля.
Осталаното от живота на Ник е ... пълно с неизвестни, като самия него. Въпроси, противоречия, слухове и клюки, които понякога нямат и капка истина в себе си, а друг път, колкото и налудничави да звучат, всъщност са самата истина.

* ::::Допълнително:::::
Авантюрист по душа, Ник обожава новостите и промените. Затова държи научните работници, които е наел, да се грижат за модернизиране на владенията му, измисляйки нови и нови открития, които да улеснят живота на хората.


* ::::Bonus memory:::::
- преди години

В погледът му не се четеше нищо. Лешникът се беше разтопил, изтичайки под формата на малки кристални сълзици, които се стичаха върху бледата и изцапана кожа. Не можеше да повярва, че това се случва. Че ... че ... че е останал сам. Беше видял със собствените си очи как онези мъже се появяват от нищото и променят целия му живот само с едно замахване.
Едно замахване на една предателска кама.
Кама, която разби целият му свят. В съзнанието му още трептяха образите на майка му, която тича с писъци към сестра му, за да я предпази, но едва направила няколко крачки, една стрела се забива в гърба й. Баща му лежеше на пода, заобиколен от огромна рубинена локва, която оцветяваше целия под в червено.
В кърваво-червено.
Не, не, не! Това не можеше да е истина! Беше загубил най-свидното си, а не можеше да направи нищо по въпроса! Просто стоеше там, на границата между настоящето и миналото, където го беше изпратил баща му, далеч от погледа на нападателите. Само кралското семейство притежаваше нужните умения да създаде междинно пространство между двете понятия "минало" и "настояще", където не можеше да влезе никой друг освен тях самите. Да. Място, където бяха в безопасност. Или по-скоро той беше в безопасност. Другите вече ги нямаше ... Знаеше, че баща му със сигурност е още жив, защото силата му все още действаше и не знаеше дали да се радва, или да скърби, за това, че не може да им помогне. Вероятно Сайръс се опитваше да издържи достатъчно дълго, за да остави време на стражите да се появят, вероятно ...
Погледът ме беше привлечен от висок брадат мъж, който надигна главата на краля и прошепна:
- Да живее кралят!
След това всичко се разви много бързо. Почти не помнеше как се строполи в настоящето, как охраната нахлу през барикадираната врата и как самият той скочи върху брадатия. Пред очите му играеха цветни петна на ярост, а ръката му неволно беше извадила късия меч, който баща му беше подарил преди няколко години, но Ник досега не беше използвал. Чуваше писъци, викове, ругатни, молби за помощ, а после видя и ехидната усмивка на нападателя. Усмивка, която беше последното, което негодникът успя да направи преди да умре. А Никалъс продължаваше ли, продължаваше да забива меча в чуждата плът, обсебен от ярост, каквато никога не беше изпитвал досега. Искаше да накара непознатият да изпита същата болка, която самият той бе преживял преди мигове, искаше да ...
- Ваше Величество, Ваше Величество!
Нечии ръце го отделиха от разкървавения труп на брадатия. Беше старата им детегледачка. Как се беше озовала тя насред тази касапница? Изведнъж съзнанието му се избистри и той прикова неразбиращ поглед в нея.
- Всичко свърши, момчето ми. Всичко свърши. - тя се усмихна топло. - Не можеш да го убиеш повече от това. А и ти не си убиец. Дай ми оръжието.
Подчини се без да мисли. Още беше в шок.
- Точно така, добро момче. Хайде, сега искам да се успокоиш.
- Не. - просъска Никалъс.
- Знам, че ти е тежко, но трябва да продължим напред.
- Не! - изрева той, блъскайки близката златна масичка.
- Нима искаш тези, които взеха живота на баща ти да вземат и царството му? Не разбираш ли защо предпази теб, а не себе си? Ти си бъдещият крал. Защото ти си бъдещето на неговия народ.
Беше права. Болезнено права. В онзи миг, в който войниците се суетяха около него, опитвайки се да разпознаят кои са предателите, в онзи миг, в който целият му свят се беше сринал, Никалъс направи едно обещание към паметта на баща си. Обеща, че ще управлява, докато може и ще отмъсти.
- Да живее кралят ... - бяха последните думи, които промълви през онази нощ.

Уоу страхотен герой.Одобрен си и за крал!

Име: Дийн Сомърсет - пряк наследник на Алиша и Джейсън Сомърсет, могъщи левенди на времето. Истински майстори във времивите пътувания.

Години: Двадесет годишния младеж (20 години) наследява амулета-ключ, който се предава от поколения в рода му. Дийн е единственият пряк наследник на силата на ключа. Истинските години на момчето са двеста (200 години)

Семейство: Алиша, могъщ левенд, който дава всичко, за да закриля единствения си син от чичо му, който на няколко пъти се опитва да го ликвидира.
Джейсън, не по-малко талантлив от жена си, грижовен баща и верен другар в живота на Дийн.
Бабата и дядото на Дийн остават в тайна от самия него докато не научава за тях, когато родителите му са преценили, че е достатъчно зрял, за да приеме факта.

Сили: Дийн е много умел и напълно разумен в пътуванията из времевото пространство. Използва силите си за добро и никога не позволява на нечий предразсъдъци да го накарат да обърка времето

Външен вид: Дийн е висок, строен и добре сложен младеж, чиято усмивка може да разтопи и най-коравосърдечното същество на Земята. Проницателния му поглед и онзи неповторим блясък в очите му са толкова уникални и неповторими по рода си, че може да се каже, че Дийн наистина се различава от баба си и дядо си, които макар да познава бегло, чувства невероятно близки. Смехът на момчето и начина му на обличане са много необичайни и заразителни. Макар, че с външността и телосложението си Дийн може да бъде модел, той изобщо не държи на външния си вид, който е състои в раздърпани тениски, впити дънки и всевъзможни ексцентрични аксесоари от рода на синджири, гривни, гердани, шипове по кожените ботуши и верижки по кожените якета.

Характер: Дийн е невероятно сложен характер. В един момент е тих и примирен... невероятно спокоен, а в следващия може да избухне като буре с барут и то с такава сила, че дори атомна бомба би му завидяла. В едни моменти се държи добре, невероятно мило и любезно, но в следващия се превръща в долен, гаден, самовлюбен и самонадеян кучи син, който поиска ли нещо, не пести средства, за да го получи... не зависимо колко жертви оставя след себе си. Макар и лошите си черти, Дийн си остава любимецът на семейството, заради благия си характер,който се проявява много повече отколкото кофти положенията, в които може да се каже, че младият Дийн е зъл, самовлюбен и летящ в облаците тип... Просто такъв, че да ти се иска да го нарежеш на хиляди малки парченца и да го заровиш на толкова много места, че човек трудно да може да го открие - колкото и усилия да полага.

История: В нощта срещу Хелоуин, в дома на едно уединено и патриархално семейство се ражда малко невръстно момченце - единственият им пряк наследник, който да получи амулета-ключ. Този светъл за едни ден се превръща в черен за други. А именно за чичото на малкия Дийн, чийто син щял да наследи родителите на момчето, ако то не се бе появило на бял свят. Още в същия ден, чичо му го гледал с такава ненавист и омраза, че дори и най-страшното същество би се уплашило. Още тогава той се опитал да затрие малкия си племенник, но бил спрян от бащата на невръстния Дийн. В крайна сметка Джон (завистливия чичо) бил прогонен от къщата и не можел да прекрачи прага или двора на мястото, под каквато и да била форма и в което и да било време. Преди да изчезне безследно обаче, той се заканил, че един ден ще отмъсти на момчето, без значение кога ще се случи това. След това се покрил за година две, като отново се появил на третия рожден ден не Дийн. Подлецът се опитал да привлече детето навън и за малко успял, когато баща му и братовчед му се намесили и му помогнали. За разлика от баща си, Джес се радваше, че има братовчед като Дийн, който да наследи леля му и чичо му. От тогава на Дийн не му било позволено да излиза докато не навърши осемнадесет години, но тогава вече можел да прави каквото си иска и родителите му не можели да го спрат. Докато се разхождал, чичо му за пореден път се опитал да го ликвидира, но момчето го изпреварило и се отървало от него веднъж и завинаги. След като навършва двадесет, момчето получава амулета-ключ и започва да води спокоен живот без да се оглежда повече за злия чичо.

Супер..Одобрен си.

Супер герой.Обаче няма как да е от Лондон понеже преди доста векове ние сме водили война с хората и портала между света и нашия град е затворен. :) Промени го малко,но знай,че си одобрем и приятна игра.

Готово ^^

Име
Ник Шелдън. Просто Ник, въпреки че е по-известен като Айра
Години
27/ 57
Сили
Той притежава идентичните на всеки левенд сили - преминаването през времевата линия и пространството. В началото изобщо не му е лесно, постоянно се губи, винаги дезориентиран и какво ли още не. В общи линии не е най-примерния представител на расата си. Сега поне оцелва годината, което си хм... напредък.

Външен вид
Не се отличава от другите хора из града. Просто човек с крайници, разпределени на местата, считани за правилни от другие, с глава на раменете, с десет пръста на ръцете - абсолютно нормален и скучен човек. Така вижда той вижда всички. "Щом не мога да впечатля с опашка, значи ми трябва нещо друго блестящо и зелено!" добре де, не точно зелено. Но облеклото му е възможно най-разнообразно - официално, небрежно, друг път две в едно, шапки, вратовръзки, палта - нещата вървят според настроението му. А той има предостатъчен избор, тъй като фигурата му е доста слаба. Като малък положение му е граничело с отчайващо по отношение на дрехи (трудно са се намирали толкова малки размери). Но изведнъж по време на пубертета той "пораства" - достатъчно, за да влезе в един нормален чифт панталони. Тялото му се издължава, става висок около 1.86, което лечно смята за идеално. Има тъмна коса. Нея оформя различно - къса, дълга и на бодлички. Не представлява трудност за него да хване ножицата в ръце и смело да кълца. Даже му доставя удоволствие да експериментира по такъв начин. Отчаяхте ли се вече?

Характер
Ужасяващ.
Не е така.
О, моля те. Знаеш го.
Ник, спри се! (шепти) Правя те да изглеждаш добре!

Та, докъде бяхме стигнали? А, да - характерът му. Още от сега казвам, че е малко... труден за разбиране. Той сякаш живее в собствен свят някъде там в главата си. Всичко трябва да става по неговите нареждания, както и когато сам реши. Той си е цар, господар и се съмнявам да има сила на тази Земя, която да го избави от самия него. Не може да го осъзнае все още, но се налага. Ще видите. Да, още щом се запознаете. Той ще ви "очарова" с характера си. На всекиго въздейства различно - кой знае, може пък и да ви се хареса... не, сега като се замисля, това е невъзможно. Отъкъдето и да го погледнеш, приятелство с него трудно се изгражда.
Винаги е толкова... укорителен! Дразнещ със своите забележки и уж леки намеци. Когато нещо обаче наистина го подразни, той не би го задържал в себе си. Дори за секунди. Това не понякога, а абсолютно винаги му изиграва лоша шега. Човека не е чувал, че устата му служи и като е затворена. Така отдръпва хората от себе си. Да, прави го нарочно и съзнателно, но трябва ли? Не би могъл да знае какво ще се получи, ако просто ги изслушва. По тази причина има изключително малко приятели, броящи се на пръстите на едната му ръка.
Но все пак общителен поначало. Веселяк - умее да се забавлява и да намира правилните хора за тези си цели. Алкохола и наркотиците не са му чужди - точно под тези наркотични въздествия създава много от работата си.
Като цяло ще обобщя, че той е добър човек. Честен. Не познава лукавостта, никоя от нейните форми. Живее живота си както сам намери за добре и е щастлив.

История
Ник не би могъл да знае какво значи майчина и бащина обич. Той не познава родителите си. Майка му умира много млада, а "примерния" му баща хуква да бяга още щом разбира, че ще става баща. Явно не е харесал щъркела на поздравителната картичка, често си мисли Ник. Но внимание никога не му е липсвало. Той е отгледан от чичо си. По това време той бива говорител в известно радио, с находище някъде из Атлантическия океан. По това радио се предава рокендрол и основно рок. Годината е 1978. Музиката процъфтява с всеки изминал ден, но не и законите за жалост. Властите често преследват нелегално предаващия кораб по географските ширини и дължини. Това време остава в съзнанието на Ник като най-хубавото в живота му. Отгледан е от хората на този кораб, които разпалват чувството му за музиката. Там се запознава с Пол Доус и Джеймс Харисън. Тримата споделят увлечението си към музикалните висоти и заедно създават група. Така стават приятели и музиката за тях се превръща в начин на живот. Нищо друго няма значение. Тримата прекарват много време на кораба, записвайки нови и нови песни, и пускайки ги по радиото, заобиколени от всякакъв вид наркотици в откритото море.
Нещата се разпадат когато Джеймс се разболява от туберколоза и умира на кораба. Пол поема контрол над радиото след напускането на Ник. Шелдън още се занимава с музика, но не и професионално. Вече не. Увлеченията му са малко по-различни в сегашни дни. Днешната музика не му се харесва. Повечето от нея нарича "чист комерсиален боклук, нямаш нищо общо с истинската музика".

Доста добре измислено,но да знаеш,че няма как да сте били из Атлантическия океан ,понеже портала между световете е затворен.Чудесен герой много ми харесва.Одобрен си.

Искам само да кажа,че пишеш страхотно,но в нашия свят няма вампири те се наричат мурони.Одобрена си иначе.Добре Дошла.
Както и портала между световете е затворен.

Мерси...ами, освен да го редактирам или да го оставя така?

Еми не се мъчи,но просто си знай.

Супер герой. :) Одобрена си.

Име: Оливия Мария Шейла Нериса Бриета Алена Кайла Нерена Жасмина Марни Брияна Жанет Хейл/или Оливия Хейл/
Species: Левенд
Семейство: Всичките са мъртви, без сестра й- Нияма
Години: Физически-15/неизвестни, пиблизително 400
Външен Вид:Висока е около 180 см. Има средно-дълга изкрящо руса коса и пленителни изумрудено-зелени очи. Единственият лак за нокти който носи, е Зелено. Както вече стана ясно, любимият й цвят е зелено. Рядко иозлиза без зелено по дрехите си, или по косата си. Изненадващо, но зеленото, което носи тя, отива на всичко, или пък всичко отива на зелено… Да не задълбаваме темата. Няма да пиша съчинение-разсъждение, я!
Характер: Оливия е забавна, мила и симпатична жена на пръв поглед.Тя е такава, обаче нараниш ли я, пази се!Тя може да се превърне в най-големият ти кошмар.Не прощава лесно обидите.Много е взискателна и иска всичко да е точно до най-малкия детайл.Във всичко намира грешки и изкоментирва това което мисли.Често е сериозна, рядко се усмихва.Щом качи усмивка на лицето си, тя винаги е искрена.Момичето никога няма да ви подведе, ако сте неин истински приятел. Тя е слънчев човек, душата на компанията.
История:
Малко е трудно да се определи историята на Оливия. Все пак не се знае от колко време съществува, пък да не говорим за историята 'и. Но е посещавала много държави. Била свидетелка на много войни и нечувани и невиждани до тогава истории. Била свидетелка и на много неща и знае почти всичко за всеки. Знае бъдещето му, знае настоящето, но най - вече знае миналото му и всяка една неговата мръсна тайна. От Али няма как да се отървеш. Знае всичко и за всеки и когато някой иска помощ моментално се намира при нея. През годините е помагала на много хора, същества и едва ли има нещо, което да не е преживяла. Просто обича да помага на хората и съществата, независимо дали са 'и приятели или не. Но понякога Олив се забърквала в големи неприятности, от които едвам се отървава. Има и такива, от които и до ден днешен не се е отървала.
Но в колкото и лоши неща да се е забърквала и колкото и демони и ангели и каквото и да е да я търсят, Жас винаги е била с усмивка на лицето. Позитивно настроени, никой не може да сломи духа 'и.

Способности:Тези на Левендите

Допълнително: има котка на име Нара.

Снимка:

Stefanie Scott

Нямаш добре попълнена бланка - липсва ти външен вид и снимка към него. Също така и полето "Семейство" си пропуснала.
Рейнтаун се намира извън човешкото измерение и по тази причина тук няма Ад, нито пък демони или Луцифер. Поправи това и ще те одобря.

Така?

Одобрена.

Одобрен си! <3

Одобрен си!