Снимка
*Loammi Goetghebeur
Име
Caleb Nevada Quinn.
Калеб Невада Куин, като пълната версия е Кейлъб Ричмънт Невада Куинстоун. Дълга история и самото име е безкрайно, за това просто го използва много съкратено. Понякога дори се представя просто като Кеб, [иъп, произнася се като "такси"] или си измисля нови имена за да остане инкогнито.
Години
234. Не знае как е стигнал до тук но и не задава въпроси; все още не може да надсмогне 18-19 годишнината си и може би завинаги е парализиран да изглежда на толкова. Не се оплаква.
Семейство
Родителите му са... те са... добре де, никой не е наясно. Със семейството му всичко е малко сложно, защото още след като се е родил далите му живот ДНК носители просто са се изпарили от лицето на земята и до ден днешен никой не е наясно какво точно се е случило. Едни спекулират отвличане от извънземни, други намекват за много солидни нападения на прегладнели алигатори... в крайна сметка Калеб не знае нищо и отдавна е спрял да се интересува. В момента разполага само с Леля, която е нещо като възрастна и много блага на вид диктаторка, която прекарва дните си сред позлата и друсани мартинита и никак не го долюбва. Има и далечна братовчедка на име Марта, която не е виждал от скоро; тя е от типа девойки, които не могат да си стоят на задните части и просто обикаля от една точка до друга всяка една територия, която посмее да й се изпречи на пътя.
Сили
Вижда проклетото бъдеще като истински мелонит, но не му пука особено; мрази да си използва способностите, защото от части те са причина за проклетото му сезонно безсъние.
Външен вид
Кльощав младеж с приятна мускулна маса и запомняща се физиономия- ако попитате всеки, той ще може горе долу с толкова да ви опише Кеб. Не беше и далеч от истината, младежът умело се вписваше в тези граници и не смееше да ги напусне. В него като цяло имаше нещо привлекателно, в добавка идваше и аурата, която просто караше всички да се чувстват добре в присъствието му. Точно това последното нямаше на какво да се закрепи, защото за външният си вид младежът полагаше много минимални усилия. Добре, поддържаше хигиена но до там- всичко извън редовната смяна на обувки се водеше отегчители и това бе причината обичайният избор на облекло да е крайно оставен да вирее на воля; понякога дори и дрехи да облича го мързеше и неусетно прибягваше до добрият стар ексхибиционизъм. Все още бе мистерия защото толкова много не го харесваха като идея, но кой бе той да съди за каквото и да е? Едно малко предупреждение- момичета, не се подлъгвайте от широката усмивка и прави бели зъби. Рошавата коса и светли очи също да не ви мамят- Кеб не е фен на противоположният пол и това няма да се измени.
Характер
Хаос.
Ако е спал и всичко е наред ще е стандартната си несериозна натура, която нехае за почти всичко. Ако не е спал... става грозно, защото ще е депресивно досаден, ще прави нелогични неща и ще вгорчава живота на всички (несъзнателно, тогава дори социален не иска да бъде). Границата между двете е много тънка и изисква само едно легло; останалото е просто подредба на звездите и смотани подробности. Реално Калеб е нещо като емо в щастлив период на пълен разпад на всички молекули- нищо никога не е такова, каквото изглежда и това може би се държи на чуждоземен интелект. Самият младеж няма конкретно мнение по собствената си идеология и се старае да не й обръща внимание; живеят ли паралелно всичко би било една идея по-розово и поносимо. Дългогодишна мечта му е просто да го оставят на мира, но сега със скорошно натресената кралска титла едва ли ще му се отвори възможност. Мрази да го карат да прави неща, които не са му по вкуса а понеже това се отнася за почти всичко- ами, да, живее в постоянно налудничаво себеотричане. И се дразни. И яде огромни количества сладки неща- пристрастен е към захарта и не може да оцелява без да си я набавя дневно в много големи количества. Същото важи и за литературата- макар и да се прави на пълен идиот, драка и абсолютен навлек Кеб е реално интелигентен и доста начетен. Няма никакъв шанс да го накараш да ти го докаже, понеже е нещо, което пази за частно ползване.
История
Освен гореизписаното искате още? Калеб няма особено интересно минало; както споменахме осиротява от малък и от тогава го наглеждат всякакви бавачки, преподаватели, икономи и така нататък. Годините прекарани в опити за учебни процеси ги помни като нещо хубаво, на тях дължи любознателната си страна и дарбата да може да мрънка толкова качествено, че в крайна сметка да получи желаното. Имал е няколко пътешествия заедно с лудата си братовчедка, така че е видял малко свят но... отново, нищо наистина важно. В продължение на десет години е имал нещо като сериозна връзка с почасов стриптизьор и продавач на дамска козметика на име Брайън, но нещата не са се получили заради непреодолими дрязги между двамата. Става въпрос за нежеланието на Кеб да съществува в близост до добермана на партньора си и как това постепенно се е превърнало в ахилесова пета на цялата им връзка. От тогава има много лошо мнение за всички кучета и се старае да ги държи далеч от себе си... също както конете. Най-мрачният ден в живота му идва, когато се оказва призован да встъпи в длъжност като крал на мелонитите.
Допълнителна информация
*Притежава за домашен любимец лама на име Вилхемина.
*Алергичен е към домати.
Из "Being a king";
- Dafuq?- младежът изхленчи, но в момента в който модернизираната версия на стар цинизъм напусна наклепаните му с шоколад устни Дерек заби юмрук в стомаха му. Да имаш за личен наставник, иконом и бавачка бивш военен пенсиониран заради травма не бе лека задача. Не я улесняваше и това, че въпросният индивид бе едва на двадесет и седем, пращящ от енергия и сила и с възможно най-крехките нерви, които можеха да съществуват. Беше грозна картинка. Или по-скоро Кейлъб се превръщаше в такава щом му се наложеше да се занимава със сутрешните си занимания и задължения. Дерек както винаги се бе изтупал в спретнат костюм от китайска коприна, с който приличаше на член на някоя местна мафия. С новопридобитият златист тен си бе едва ли не минал покрай мулатщината, но не съвсем. Като цяло изглеждаше представителен и това винаги правеше самият Калеб да е като ламя изтърсила се от плодно дръвче право в девически пансион. Поради това, че въпреки крайната си кралщина не можеше да излезе от пубертета вече близо петдесет години Куин просто мязаше на поредния представител на групата „разпусната младеж с липса на бъдеще“. Маратонки, дънки и риза и облеклото му за деня бе готово. Понякога можеше да стане официален и да намеси и някаква тениска в цялата каша но това бе по избор. Всички зависеше от това как се е събудил или как не се е (все още страдаше от безсъние, което го караше да пише мрачна поезия и да рисува еднорози на тавана в банята) и дали трябва да излиза пред много хора. Дерек не го толерираше. Той се бе вманиачил в това да го превърне в истински мъж и дори бе пробвал с военен лагер и сутрешни загрявания- всъщност пробваше всяка сутрин, но Калеб се бе научил да започва да мрънка. Това бе нещо наистина значещо- все още не се бе появил индивид, който да може да го издържи и постиженията му в подобна спортна категория. Започнеше ли да се оплаква дори Вселената набутваше памук в ушите си и се свиваше в някакво ъгълче да се поклаща бавно, унесена в някое кънтри парче.
Дерек имаше план за неговото ежедневие. Калеб също имаше, но неговият не включваше нищо от това, което иконом-наставник-бавачка смяташе за необходимо. В първият имаше подредена програма, социални занимания и реално вършене на някаква работа; във втория, лично неговия, се включваха алогични неща като ден прекаран зад дебел книжен том или затворен в някой килер да похапва висококалорични сладки неща. Сега между впрочем точно това правеше- беше торта с карамел, цитрусови плодове и цялостна шоколадова заливка- вместо да бъде на урок по езда. На кой му трябваше такива работи? Конете не бяха за него, не си подхождаха добре. Имаше чувството, че ги разбира прекалено добре и че на това се гради взаимната им неприязън. А и проклетите неща имаха постоянни обувки- кой ходеше с един и също модел постоянно? Като ценител на марковите масивни и много цветни обувки Кеб имаше много чифтове и някой не смяташе да обуе отново... ако ще и светът да започне да свършва и само това да има възможността да го спаси.
- Аз какво казах за речника? - Дерек се изкушаваше да го удари отново, това бе ясно. Нямаше обаче да му се отвори късмета, защото възпитанието и това, че е негов подчинен, го настигнаха и се затвърдиха и ... това доведе до едно просъскано набързо преправяне – Аз какво казах за речника ВИ, СЪР?
- Да спра да го оставям в тоалетната? - Калеб избърса с опакото на ръката си омацаната в шоколад уста и се опита да възпроизведе възможно най-невинната физиономия. Опитваше се да насочи бавачката си към червеният том с думи, който наистина бе на вече упоменатото място и така да го изнерви за нещо ново, отменяйки старото. Две ядосвания не можеха да съществуват по едно и също време и в едно и също измерение, щом ставаше въпрос за Дерек Кентънроуд.
- Не този речник, по дя... ПО-ДОБРЕ СПРИ ДА ГО ОСТАВЯШ В ПРОКЛЕТАТА ТОАЛЕТНА, ДА МУ СЕ НЕЗНАЕ... сър. - и мъжът, след като бе изкрещял цяло изречение, просто се върна към учтивата форма с покашляне. О, трябва да споменем, че колкото и представителен да бе бившият военен... толкова това се изправяше щом се изпречеше пред крал Калеб.
- Защо не сте на уроците си по езда?
- Езда? В това време? - въпреки мрачнотията на килера, прекъсната само от широко разтворената врата, кралят говореше сякаш е роден да го прави за едно евентуално лошо време някъде там... някъде. Дори можеше да си го представи. Вече чуваше и гръмотевиците и и .. - Не, съжалявам. Не се чувствам добре. Май съм настинал и някакви такива неща и просто не е възможно да успея да мръдна. Ще си легна и след няколко дни може да обсъдим някакво компромисно решение, а?
- Никакви такива. Сър. - мъжът без да се свени хвана своят господар за яката и тръгна да го влачи навън. Някаква прислужничка намери момента за подходящ за да мине покрай тях с кош за пране; гледката не я смути ни най малко. Беше нещо, което виждаха всеки божи ден, понякога и с повторения на час-два. Куин щеше да се бунтува и бунтува и да се опитва да избяга, но рано или късно дневните занимания щяха да бъдат осъществени за радост на господин Иконома.
- Но аз съм болен. Пневмония! ТУБЕРКоЛОЗЕН СЪМ!
- ТуберкУлозен е правилно, сър.
- Да и такова също. Всичко. И всякакви срамни болести, толкова са срамни че ме е срам да говоря за тях дори и на ум!
- Медицината е склонна да прави чудеса, сър.
- Но... аз дори не харесвам коне.
- Сър, бъдете мъж.
- Ама...
- От два имате официален обяд с госпожа леля ви.
- Но!
- В пет трябва да присъствате на Официално Избиране На Тапети За Новата Гостна, сър.
- Наистина?!
- В шест и тридесет имате среща с шивача си.
- Имам шивач?
- Гала премиерата в операта ще започне в девет.
- Опера?
Всеки божи ден. Повтаряше се едно и също, но Калеб все още не се бе отказал. Докато имаше надежда щеше да има и съпротива- макар и сам в революционните си намерения, огънят му пламтеше жарко. Истинско. Нямаше да позволи да направят истински мъж от него, камо ли стойностен такъв. Веднъж вече бе опитал и му стигаше;
Ха, бас ловеше, че Дерек тайно си мечтаеше и да го научи да харесва противоположният пол, да изпитва привличане. Гадината сигурно искаше да възпитава и следващото поколение.
Индекс 
Последни снимки 
Календар
Заглавие: Герои на Мелонити 
Съб Яну 28, 2012 6:57 pm
