Ресторант "Дъга"

Заглавие: Ресторант "Дъга" Съб Яну 28, 2012 2:49 pm

Ако искате свежа обстановка,която да ви кара да се чувствате добре-изберете този ресторант.

След тези гръмотевични бури слънцето най-после се показа.Не бях излизала от два дни,а имах нужда от въздух,разходка ,а може би и обяд в някой ресторант.Точно това и направих,но за жалост Чарли не можеше да дойде с мен,беше забранено за кучета в повечето ресторанти.И без това не ми се искаше да си цапа лапите от мократа земя и всичката кал,все пак това означаваше къпане.Той не обича да се къпе,въпреки че можеше да скача в басейни и реки без проблем,но не обича ваната.Ходи го разбери.Поне при мен е обратното,обожам топлата вана след тежкия ден,но за басейни и всички водни басейни ,чието дъно не стигам с крака не влизам.Особено след малкото приключение миналата година,което можеше да ми отнеме живота.Не стига,че като малко паднах в близкото езеро и се налагаше да ме спасяват,но и се случи нещо подобно и то скоро.
Сутринта за първи път не станах много рано,дъждът ме приспиваше все по някакъв начин или това бе просто ново оправдание ,за да си отпочина малко.Не се чудих много и дръпнах завесите,слънчевата светлина ме заслепи и веднага ги затворих.Определено беше по-добре на тъмно,след това слязох по стълбите и нахраних Чарли.Щях да си направя закуска,но почти беше обед и реших да изляза да се поразходя заедно с Чарли,а после да го прибера и направо да отида на ресторант.Най-после можех да хапна хубава и вкусна храна,която е приготвена от някой който може да готви,а не мен.Не всеки има усет за приготвяне на храна,при мен абсолютно липсваше.Излязохме заедно навън и се сетих,че трябва да мия мръсната му козина,но в този момент вече беше късно.На всичкото отгоре той не пропуснада се превърти точно в една кална локва.Не след дълго той свърши работата си и се прибрахме,когато влязохме го вдигнах,за да не нацапа пода,което щеше да ми донесе още работа.Минутите в банята бяха мъчителни и трудни,а бях цялата мокра за няма и пет минути.Изкъпах го като вложих цялата си енергия,накрая той се изтръска върху мен и застана мирно,чакайки да изсуша козината му.Той обича топлия полъх от сешоара и беше послушен.За жалост се наложи и моето влизане в банята и преди да се усетя вече беше два часа и корема ми искаше спешно доставка от храна.Без да му мисля много се облякох и излязох с колата.Озовах се пред ресторант "Дъга" и влязох вътре.Нямаше кой знае колко хора,но масите,които бяха заети бяха с по двама-трима човека на тях.Аз бях сама и се чувствах доста странно,но вече бях там и нямаше смисъл да излизам.Веднага след като седнах ми донесоха меню и започнах да го разглеждам,за да намеря нещо по вкуса ми.

Ноел си бе поставил нова резолюция, която щеше да се постарае да изпълни с цената на всичко по силите си.
Джордж беше прекрасен човек, вярно, малко скучен и праволинеен, но бе един от малцината, които приемаха младежа с всички онези негови големи несъвършенства и недостатъци.
Както бе известно, Ноел бе далеч от речниковото значение на думата "светец", но можеше да заяви откровено, че до сега в автобиографията му нямаше дори петънце, което да го накара да се посвени или засрами. Той приемаше всяко едно житейско предизвикателство като опит, който щеше да му послужи в бъдеще.
Тази сутрин, ставайки от леглото, той се погледна в захабеното огледало за последен път, преди да започне да събира вещите си в оставения на пода куфар. Съдбата му даваше шанс да пренапише историята си, да стане мъжа, който винаги бе мечтал да бъде, а не онова парцаливо, жалко подобие на човек, което виждаха в него околните.
Облече бляскаво бялата риза, която висеше, изгладена до педаничност, на близката закачалка, а върху нея и единственият костюм, който притежаваше. Колкото и срамно да звучеше, беше го взел от контейнера, намиращ се до дома му, една утрин, прибирайки се от поредната нощна сесия. Беше марков и запазен, ни никога не бе очаквал да му послужи, защото всички го предпочитаха без дрехи.
Приглади старателно косата си на една страна и се усмихна на новото си аз, което сияеше в отражението.
Появи се в ресторанта десетина минути по-рано от уречения час и с бодър поздрав към симпатичната сервитьорка, която му се усмихна в отговор, младежът се настани на резервираната маса.
Ноел погледна към пръстена, който красеше безименния му пръст, осъзнавайки, че държи живота на Джо в ръцете си. Техният живот. Заедно.
Свали ценната вещ и я върна в кутийката, в която тя принадлежеше, оставяйки я на свободното място срещу себе си.

Как щеше да кажа на най-добрия си приятел,че се жени за сина му?Нормалните хора не биха асимилирали правилно този въпрос не заради структурата му,а заради самото му значение.В човешкият свят на това никога не се гледаше с добро око-на една гей двойка или на едно момче,което имаше различни разбирания или харесвания.Но тук сякаш всичко беше възможно и наистина беше така.
Новината се беше разчула незнайно откъде и как.Всеки минувач ,който минеше покрай Джордж го поздравяваше за чудесната новина и скорошната сватба.Той не ги познаваше,но с радост стискаше ръцете им с едно убщиво "Благодаря" и продължаваше по своя път към Ресторант "Дъга",където Ноел го чакаше вече.
Влизайки в ресторанта видя приветливите усмивки на всички и силно ръкопляскане,което накара господина да се усмихне и леко поклони ,но веднага щом видя Ноел остана без думи,но може би намираше една единствена "Красив" .
Когато беше с него всичко изглеждаше по лесно.Толкова много се радваше,че вече не бе част от света на хората,защото никога нямаше да може да срещне него и никога нямаше да може да бъде с него дори да бяха са срещнали.
-Скъпи.-каза сладникаво той и го целуна по бузата.-Избрах друг пръстен,но ще е готов до седмица.-каза това и погледна към премигващата лампа,която беше готова да падне всеки момент върху Ноел.
Джо беше станал свръх предпазлив щом ставаше дума именно за него,но се успокой като видя,че всичко беше просто внушение.
-Наздраве за нас.-каза той и вдигна чашата вино .

Ноел бе меко казано удивен от фактът, че почти цялото градско общество знаеше за щастливото събитие. Но това не бе най-малкия сюрприз. Всички изглеждаше да приемат новината доста положително, въпреки цветущата репутация на Ноел, която бе добре прикрита публична тайна в Рейнтаун.
Мнозина се бяха възползвали от услугите му - хора със статут и положение, но никой не споменаваше гласно за това. Бе по-скоро градски мит.
Съзря годеника си и лицето му грейна като топъл, слънчев лъч. Джордж се приближи към него и постави акуратна целувка на челото му, но това съвсем не бе достатъчно за младежа.
Ноел се понадигна леко, търсейки близост и побърза да докосне устните си, жадуващи за допира на Мартин, в неговите.
- Всички знаят. - спомена с нотка, прокрадващ се страх в гласа, той. Всички. Дори и баща му, вероятно.
Ноел побутна малката, черна кутийка, съдържаща драгоценното бижу на Джо към другия мъж, сякаш го приканваше да си я вземе обратно.
- Връщам ти го. Знам колко е ценен. - добави младият мъж и погледна с потрес към чашата, пълна почти до ръба с алена течност.
- Джордж Мартин! Не те ли е срам. Единадесет и тридесет е, какво е това!? Нима си се превърнал в алкохолик. - изпелтечи Ноел и дръпна виното от ръката на годеника си.
- Кафе за него, моля. - рече той на близко минаващата сервитьорка, която кимна одобрително.

Шума от ръкопляскания беше свършил и хората бяха седнали по местата си ,втренчили очи в двете влюбени гълъбчета.
Ноел отново показа,че той държи нещата под контрол и винаги ще бъде така ,дори след като се венчаят,но нашият добродушен Джо щеше да го позволи.
-Има за какво да се пие!За това реших,че една чашка няма да навреди,но щом те притеснява ще пия кафе. -каза това и го погали по нежната ръка.
Едно-единствено нещо тормозеше сега малката главичка на човека,а именно как ще реагира Флориан!?Тази мисъл не напускаше Джо и нямаше да я непусне скоро,но трябваше да се изправи пред него като истински мъж и да ми признае за най-сладката си грешка.Страхът му можеше да се усети ,но той много добре го прикриваше,както винаги.
Усмихна се и отпи от вече донесеното кафе.
-Какво ще правим с Флориан?-попита разтревожено Мартин.
Не използваше думата "баща",защото знаеше как неговата любов щеше да реагира на тази дума" Той не е мой баща" веднага щеше да каже.
Всеки с проблемите си бих казал аз ,но тук проблема беше на пръв поглед незначителен ,но същност не беше така.Трябваше да действат бързо,защото мълвата за това беше стигнала до Флориан и той нямаше да седи безучастно.Джо беше сигурен в това.Не можеше да си представи,че той ще се съгласи или допусне такова нещо,но никога не губеше надежда.

- Не знам, ти се оправяй с него. Той не знае за мен, и сега единственият проблем е, че вие, господин Мартин, се омъжвате за някой безсрамно млад. - Ноел се засмя тихичко, опитвайки се да не привлича излишно внимание към себе си. На публични места предпочиташе да се подвизава инкогнито. Защото току-виж нечия ревнива съпруга, с нерви, разклатени като въжен мост, можеше да реши да разкраси хубавото му личице публично и мнозина нямаше да са против, имайки предвид славната репутация и срамно минало на Ноел.
Да, минало.
Всичко, което до сега бе осигурявало финансова стабилност, хляб на масата и мизерен апартамент щеше да остане само прашен спомен, който щеше да проблясва полу-забравен в съзнанието на Ноел, като старо украшение, излязло от мода.
Имаше перспектива пред него, за пръв път от години. Шанс, който нямаше намерение лековерно да пренебрегне този път.
Ноел винаги бе бленувал за деня, в който няма да се притеснява, че утре може да се окаже на улицата, изоставен, както няколко века назад, без упора, без средства и стряха, за мига, в който тялото няма да бъде способа за неговата издръжка.
Може би щеше да започне да учи, като дете бе мечтал да бъде храбър войн, като тийнейджър пък желаеше да покори космоса. Сега му се искаше нещо по-приложимо в новия, модерен свят. Адвокат или пък инженер. Дори лекар.
- Но нека не мислим за това сега. Да насочим вниманието си към светлото бъдеще, което ни предстои заедно. - младежът обгърна с топлите си длани свободната ръка на Джо и я повдигна, целувайки я. Сетне се заигра с пръстите му, които стояха покорно отпуснати.
- И аз ще ти купя халка. Искам всички да знаят, че си ми годеник.

Приглушената светлина в ресторанта придаде повече сентименталност на думите на младия и красив годеник на господин Мартин.
До този момент си мислеше ,че Ноел вече не може да го изненада, нито пък да го накара да загуби ума и дума.
Джордж реши да се загледа през мрачния прозорец навън ,за да го накара малко за отговора му,искаше да анализира положението ,но честно казано съзнанието му беше замъглено,а той е в еуфория.
Хибрид и човек може би тук беше малко по-обезпокояващо от факта двама мъже да се женят.
Но докато малката му тайна беше на сигурно място при Ноел той беше сигурен ,че така щеше да си остане.Може би,Флориан го притисняваше ,но трябваше да избие тези мисли от главата си и да продължи напред.
-Толкова много се радвам.Ако нямаше толкова много хора тук щях да се разрева като малко детенце.-казвайки това той се протегна през масата и погали нежното му лице и помириса ,опитвайки се да запомни сладкия аромат на неговия любим.
-Всичко ще бъде перфектно.Надявам се.-засмя се леко и допря салфетката до устата си.
-Мисля,че трябва да направим годежно парти,а ти?
Толкова много въпроси вълнуваха Джордж в момента,че той се чудеше кой да задеде първи.Честно да си кажем той беше един скучен старец,който изглеждаше като мусколест и красив младеж,а от вътре беше изъхнал ,прегърбен и изтощен от живота.
За глупав ще го нарекат повечето хора, че именно този млад господин,който по много странен начин си изкарваше прехраната.Но именно този господин му помогна да преоткрие себе си и да се възтанови от пепелта на забравата.Караше го да се чувства отново на 20 години отново.

- О, стига. На теб не ти отива да плачеш! - Ноел се опита да си представи Джордж с подпухнали, зачервени, воднисти очи и ален нос, досущ като този на еленчето Рудолф, но не успя.
Господин Мартин бе един виртуозен артист, станеше ли дума за преструвки. Той умело можеше да потуши всяка следа от емоция, която се опитва да пропълзи по каменното му лице.
Но очите му, уви, го предаваха всеки път, когато в сърцето му се забиеше един от онези кинжали, които бяха последствие от поредните язвителни думи на младежа. Зениците му се разширяваха, прокъсвани от болката, която разкъсваше като свиреп звяр вътрешностите му, но гримасата не се променяше,
- Джо... Не те ли притеснява, че съм вече почти на осемнадесет човешки години, а все още нямам никакви сили? - попита Ноел. Този въпрос го тормозеше вече седмици наред, по причина, че рожденият му ден наближаваше, а все още следа от свръхестественост нямаше никъде.
Може би хибридите нямаха свои специални сили и бяха един вид...обикновени хора, като Джо. Макар и подобна логика да нямаше никакво научно обяснение. Все пак всички останали смесици между расите бяха неуспешни, единствено тази между нокриец и саян се обричаше на успех. Знаеше го от старите книги, които бе намерил в гардероба, при нанасянето си в квартирата.
В Рейнтаун бе известен само още един хибрид - дъщерята на саянската кралица и Хоакин, но и за нея малко се знаеше.
- Парти? Съгласен съм при едно условие. Аз ще го организирам, ти имаш достатъчно други грижи.

Някъде в делечината чуваше как някаква "влюбена" двойка спореше какво ще правят през лятото.Какви проблеми имаха само? Това накара Джордж да свие устни и примигне като ударен от ток,но след кратко време се съвзе и вдигна ръката си,за привлече вниманието на сервитьорката.
-Един чай,моя.-каза той и се усмихна.
Ноел седеше гордо изправен на стола си и показваше ,както винаги своята проелест.Мартин обърна главата си към него,приближи стола си,защото беше забелязал,че нещо го тормозеше и искаше да предостави цялата си подкрепа:
-Няма от какво да се притесняваше.Съсем скоро ще разберем на какво си способен.Сигурен съм,че си доста силен ;даже имам чувството ,че ти си по-силния не само физически,но и психически в тази връзка.-наведе главата си и се огледа около себе си.
Ресторанта се беше изпразнил и бяха останали те и каращата се двойка,която беше втренчила погледи в тях.
Те изглеждаха доста познати на Джо ,но не можеше да се сети от къде.Напрегна всички мозъчни клетки,които имаше ,но и това не помогна.
Цялото му внимание беше насочено към Ноел и не можеше да мисли за еди-кой-си в момента.Макар това странно усещане да не го напускаше той продължи да гледа прави към неговото цветенце.

- Не знам, Джо, това не ми се вижда нормално. Защо...защо не попиташ Флориан заобиколно. Намисли нещичко, с което да повдигнеш въпроса и се поинтересувай. - примоли се с изтънено гласче Ноел, досущ като някоя изпечена просякиня и помилва ръката на Мартин, която лежеше отпусната на масата до тази на младежа.
Ноел трябваше да избере подходяща халка за своя годеник. Определено щеше да се постарае да избяга възможно най-далеч от традиционното, защото и без това Джордж съвсем не бе обичаен. Щеше да се води от инстинктите си и онова бунтовно усещане, което оставяше у него Мартин.
Извръщайки глава, за да проследи погледа на Джо, който се рееше в празното пространство на заведението, Ноел видя Хариет и Уилиам Бъркли, семейство известни адвокати в Рейнтаун. Господинът бе неотдавнашен клиент на младежа, който обаче имаше глупостта да се издаде пред жена си чрез няколко пошли есемеса, които бе изпратил на бившото жиголо. От тогава съпругата му го държеше на къса каишка. Дори го бе принудила да подновят брачните си клетви и както се виждаше, госпожата бе доминантния партньор в този безвкусен брак по сметка.