Закритият басейн

Заглавие: Закритият басейн Пон Фев 27, 2012 5:04 pm

За всички, които искат да се разтоварят от дългия ден, любители са на плувенето или просто умират от скука, басейнът бе подходящото място. Водата винаги бе топла, самият басейн бе идеално почистван, имаше няколко шезлонга, а и обслужването бе добро.

Изключително постижение се водеше успешното му бягство от Дерек, личната му бавачка-иконом-... абе, много неща. От скоро и бодигард, защото някакви малки хлапета бяха нарочили Калеб за бой и го преследваха въоръжени до зъби с гумени мечове и брони от възглавници всеки път щом стъпеше в определени райони на Рейнтаун. Сега поне можеше да се радва на пълно спокойствие, басейнът беше празен откъм всякакви навлеци. Чакай, това бе нормално- все пак се бе вмъкнал незаконно в комплекса след работно време и сега имаше цялото пространство за себе си. Очудващо беше че нямаха охранителна система- това значеше, че ще може да се върне отново някой път. Сега се бе настанил на огромен надуваем пояс и тялото му бе потънало с невероятно удобство в дупката. Носеше се над водната повърхност с апатия, следван от масичка на надуваемо дюшече. Там се мъдреха четири шота и шише текила, преполовено. Няма нужда да обясняваме от кого, как и защо. Дзен почивката обаче му бе писнала и тишината го дразнеше. Батерията на плеъра му бе паднала и в момента радиото на телефона му го дразнеше. Изкушаваше се да си извика компания но това му се струваше прекомерно усилие. Искаше ли или не? Можеше да изникне нещо забавно, но гаранция не можеше да има. Въпросът беше, че скуката му се бореше с вродената социопатщина и не бе ясно кое кое ще надцака. В пояса в който се излягаше се блъсна другата плаваща масичка, онази с половината шоколадова торта украсена с пресни ягоди и бита сметана. Това като че ли го накара да вземе решение и лениво младежът занатиска дисплея на телефона си, започвайки текстово съобщение.
"Meh bored, letz hv fun?" бе простото и категорично обсипано с грешки нещо, което той изпрати на един точно определен индивид. Не знаеше дали Хоакин ще му обърне внимание, но нищо не пречеше да го оспами с малко n00b texts.

Гост

Както обикновено в три часа в съботната сутрин, Хоакин висеше в поредната затънтена, мърлява кръчма, чието местонахождение нямаше да намерите в Google maps. Бе от онези места, които с право се наричаха "дупки", където престаряващи разсъблечени подобия на сервитьорки, разнасяха съмнителен по произход алкохол, най-вероятно сварен в нечий заден двор.
Дел Еър трудно можеше да си спомни как се бе довлякъл тук, но това не бе учудващо, имайки предвид колко бе изпил и колко бе изшмъркал.
Бегло познаваше хората в обкръжението си, понеже ги бе срещнал на път за тук, а те не бяха глупави, че да откажат безплатно друсане и хрисимо го бяха последвали като глутница ловджийски кучета.
Странна тръпка се разнесе по сетивните рецептори на нокриеца, която, по някаква странна причина идваше от панталона му...и то от едно доста специфично място на неговата анатомия.
Отне му повече от пет минути, за да загрее, че телефонът в предния му джоб бе причината за неудобното, но приятно усещане. Русокоското го извади и прочете с видимо затруднение съобщението, и то не само заради състоянието си, което вече се приближаваше до статуса "пиян моряк".
Отговори с треперещи пръсти: What dafuq do u have in mind, you dirty slut. и зачака отговор.

Това, че получи отговор го изненада, понеже от части не бе очаквал такъв. Противно на всяка логика телефонът му извибрира, изквичавайки със силен немски акцент "щрудел". Обръщението му се наби на очи. Беше или не беше уличница?До преди да опознае Хоакин Калеб се водеше традиционен в почти всички сексуални отношения. Познанството му с русокоското обаче бе обърнало почти всичките му правила с краката нагоре, беше ги разтресло и още куп неиндифицирани и нуждаещи се от цензура неща. "Никакъв секс там, където се храня" се бе превърнало в доста интересно изживяване в любимият му килер. "Никакво смесване на храна и секс" се бе превърнало в разхищение на торта с черен шоколад, малини и глазура но... абе, беше си заслужавало, макар и после да му се бе наложило да обяснява как е успял да си навехне глезена на Дерек и госпожа Уважаемата му Леля. Понякога нещата ставаха твърде екстремни, за да може да ги контролира... което го накара да си припомни нарушаването на правилата му за сексуални активности на обществени места, което също бе оставило доста живи и приятни спомени дълбоко в него.
Добре де, може би малко се вкарваше в образа на уличница но-о... само в определени ситуации. Сега например имаше шанса да говори мръсно а това не бе нещо, което влизаше в обичайната му "програма". Щеше да даде шанс, беше чел много модерна литература на тази тема и наистина, наистина, наистина му беше скучно.
" 'm hornyy 'n almoust drunk. whaddya think i hv in mind?" младежът се ухили, посягайки за юнашка глътка от шишето текила.

Гост

Малко копеле. Това беше Калеб.
Обикновено младият момко беше света вода ненапита, особено в дома му и околностите, където Куин бе под постоянния надзор на добре обучена, консервативна армия от слугини и икономи, които не позволяваха на младия си господар севолия. Трябваше да спазва етикет, да поддържа амполато си на изискан, душевно извисен монарх и прочее бабини трънкини, които Хоакин не одобряваше.
Мелонитите бяха странно племе, далеч по-разглезен от неговото. Какво да се прави, какъвто краля такъв и народа - сбирщина префърцунени пъзльовци с високо мнение и самочувствие по-обширно и от задника на английската кралица. Друго си беше строгия монархизъм на Флориан. Няколко обезглавявания на седмица определено бяха зрелищно събитие за жителите на окръг Доусън, за сметка на това в мелонитското царство слушаха симфонии и ходеха на балет. Къде беше търпката!?
Хоакин надигна мръсната чаша пред себе си, на чието дъно се мержелееше някаква утайка, която явно бе остатък от последното му питие, и я изпразни в гърлото си. Метна няколко банкноти на хилавата лейди с затворнически татуировки, която го гледаше косо иззад бара и погледна отново към телефона си.
" Where r u, mate? I m gonna rip your ass inside out, just wait 4 me." - бе поредния отговор, след който Дел Еър се заклатушка към изхода ритмично, сякаш танцуваше мазурка и излезе от кръчмата, опитвайки да си хване такси.

На това кралят се разсмя, предчувствайки как думите на блондина ще се окажат доста реалистични в най-скоро време. Пред него се постави нов проблем. Какъв всъщност му се падаше Хоакин? Алкохолът караше Кеб да философства прекалено много на всякакви теми, което не бе никак полезно за здравето. Беше досадно почти колкото безсънието му а това вече наистина бе нещо значимо. Не бе роден да нареди името си след тези на откачалки като Фройд и компания, така че трябваше да ограничава сивото си вещество в по-здравословни кръгове. Не беше фен на връзките, понеже изискваха прекалено много ангажираност и помнене на дати и купуване на подаръци. Главоболие след главоболие а ако случайно забравиш да накараш слугите си да купят портокали, примерно, се вдигаше тирада. Така бе протекла финалната права от последната му връзка и Куин не бе навит за повторение. С русото... копеле, да, нямаше как иначе да го определи, но поне звучеше като комплимент... с него нищо пак не бе лесно, но поне не изискваха от него особено сложно участие в някаква социална постановка. Тъкмо подходяща ситуация за индивид като него. Понякога обаче му се струваше, че използва Дел Еър по този начин, но приятели с облаги не се ли водеше точно това? Ако бяха... такива. Така де, беше малко под въпрос и прочее. Нищо не бе ясно.
По-лесно бе просто да отпие отново и на фона на леката червенина обагрила бледите му бузи да отговори на последното съобщение.
" wh0 nows? 'm almst naked n wet. Find meh!"

» Голямия басейн