Замъка Драгомир

Тежко пътуване бе за нашата Кралица Церсей.Месец и половина само,защото на Краля му бе хрумнало да посети неговия стар приятел Драгомир. Отвращаваше се от мисълта,че ще стои на една маса с някой по-долен от нея,но сантименталното държание на съпруга й ,които бе крал на цялото измерение ,трябваше да се уважи.
Ласките на Робърт бяха избледнели.Той не бе идвал в покоите на Кралица от близо пет дълги години,но това радваше Церсей.Не можеше да понася мисълта ,че тлъстото му и гнусно тяло ще е върху нея.
-Робърт,не мисля,че трябваше да тръгваме от Кралския чертог.-веднъж каза му тя.
-Жена,не ме интересува какво мислиш ти,ясно!Отивам да видя стария си приятел и жена му!-закрещя срещу нея дебеланкото.
Къщата на колела,която бе техен дом близо два месеца пристигна пред огромните златни порти на замъка"Драгомир",които се намираше на хиляда левги от Кралския чертог.
Кралицата бавно и внимателно слезна от къщата на колела един слуга й помогна ,подавайки и ръга.Тя внимателно стъпи на цветната поляна пред замъка."Удивително." помисли си тя и стисна колието ,което бе талисмана й.Не можеше да повярва,че някой от този род има такова имущество.
Бе чувала баща й като малка да говори за бащата на Ричърд,но само това.Лоши неща се разпространяваха за този род,но всичко просто предполагаха.
В далечината тя съзря бледа фигура,която приближаваше към тях.
-Кралице.-наведе се и пое ръката й ,целувайки я.
Ричърд Драговмир.Това бе той в самата си прелест и красота.Русата му коса светеше като злато,а светлите му очи пронизваха Церсей.Тя се поклони и изчерви леко.Не очакваше такава приятна изненада.
-Милорд,очарована съм от двореца.

Замъка беше величествен ,но според мнението на Церсей нищо не можеше да се сравнява с бляскавите кули издигнати високо в небето на замъка "Ланистър". Вървеше бавно и спокойно с грациозната си походка и високо вдигната глава.Самочувствието й беше твърде голямо дори и за нейната особа.Макар рода Ланистър да бе един от най-богатите и влиятелни родове в Седемте Кралства та дори й тя да беше Кралицата им;това не й позволяваше да се държи така грубо и високомерно спрямо другите.Но,за жалост си беше точно такава.
-Искам да кажа,че си имате чудесно...-започна с неохота.-място,ако може така да се нарече.-засмя се и продължи нагоре по стълбите.
Краля я погледна злобно и стисна силно ръката й.Церсей го погледна и имаше това странно усещане ,че искаше да го убие.Този свински бут беше превърнал живота й в ад.Не можеше да понася неговото присъствие,но за да може един ден нейните деца да управляват цялото измерение трябваше да го търпи.
-Ричърд.-обърна русолявата си глава към красавеца.-Бих искала да ме разведете.- фалшива усмивка се показа на лицето й.
Беше принудена да се държи любезно с човек,който беше под нейното ниво и който въобще не харесваше.