Времената стая на Найджъл.

Точно когато от впиване на нокти в скалпа и слепочията си,щяха да останат дълготрайни следи,в градината бе изпратен пореден прислужник,който знаех какво иска още преди да ме приближи.
Значеше ли,че щом вече покровителстваха над мен по повече параграфи,нямаше да ме оставят да си отдъхна дори за момент?!Не можеха да оковават свободнота ми воля,каквато имах по право,по такъв безцеремонен начин.Но вината бе от части и моя и вече проклинах момента,в който склоних ръката ми да изрисува образа на кралицата на студените;затвърждавах мнението си,че саяните са най-малко съчувстващите от всички раси,с които бях осъден да съжителствам.
Насила отново ме вмъкнаха на крещящо от кичозност,място и макар в двореца да бях зърнал и кътчета,които ми допаднаха,като градината,тази стая определено не ми беше по вкуса.Отказах се да го отбележа пред Нейно Благородие,защото щеше да е загубена кауза-най-вероятно на пук щеше да ме затвори тук,за да бъде пребиваването ми максимално незадоволително.
Изслушах внимателно потока от думи,с които ме заля,веднага щом останахме само двамата.Имаше много причини,които да ме накарат да се страхувам,но да падна под под нивото си,нямаше да позволя.Като че ли,обаче, увереността ми намаляваше с всяка секунда.На ново се почувствах тежък,напрегнат и недостоен да се справя с налягането,което ме изпълваше от вътре.Всяка кауза да не се проявя като поредния слабак,ми се струваше далечна и с усилването на вятъра,чезнеше малко,по малко...
-Щом портретът е готов,съм свободен да си ида от тук,твърдите?! Цял,а не разпокъсан на парчета,попаднали кой знае къде?!-нямах контрол над тялото си и в този момент,дори езикът ми се преплиташе.Сега на Кралицата и шут ли й се бе приискало,възможно,тъй като се засмя звънливо,без да ме изпуска от очи.
Зарових в съзнанието си за повече подробности:определено тук намирисваше на саянски номерца.Не можех да си спомня,дали манипулациите бяха сред способностите на тези лисици,или не?
-Трябва да се махна по-скоро от тук-прошепнах на себе си и преди да съм разбрал дали тези думи са достигнали до кралските уши,се обърнах към собственичката им.-Не се пестете с подробностите и разкажете за представите си по-обстойно,Кралице.Тогава ще може да започнем работа още сега.Как да ви нарисувам?
Трудно бе,несъмнено.Откривах,че тези черти не само ще трябва да бъдат нарисувани от художника,и всяка частица от него,в случая от мен,се бунтуваше пред забраната непременно да им устоя

Всичко на този свят можеше да се купи.Добре де , не всичко,всичко освен здравето и вечността.Кралицата бе привлечена от хубостта и нрава на младия господин.Той бе като дете за нея,макар и външно да не изглеждаше така.Имаше моменти ,когато седеше пред огледалото и се чудеше коя е тази личност от другата страна.Не можеше да познае себе си.
Спомняше си,че през 50 години на миналия век бе с руса дълга коса,а сега бе с кафява като на орех чуплива грива.Промените в нея минаваха с всеки век.Понякога хората не можеха да я познаят ,а повечето не искаха и да я опознаят.Тя взимаше това,което искаше и се надяваше да получи и малкия Найджъл.
Вятъра се засили като счупи едно дърво пред двореца на Нейно Величество.Самодоволна усмивка се появи на изкрящото й от радост лице.Тя повъртя скришом пръст,а от небето падаха бавно и внимателно леки капки дъжд ,след което засили това нейно движение и дъжда показа своята сила като утеши с бурните си ласки падналото на сухата земя дърво."Малко дъжд няма да навреди на посивите.'' А дълбоко в себе си знаеше ,че това беше само предтекст пред основната причина.
-Разбира се,още сега си свободен да си тръгнеш не си мой затворник.Аз не съм толкова лоша за колкото ме имат всички,но ти ще пропуснеш възможността си да те запозная с хора от елита и да ти помогна за първата ти изложба.Обичам да помагам на красиви и млади хора и най-вече талантливи.

При тези нейни думи,определено имах какво да кажа,но си глътнах езика.Докато възвърнах дар словото си,мисълта ми убягна,а до някъде също и това,което ми беше казала.Студена пот изби по челото ми,но в контраст с топлите вълни,обливащи тялото ми,нямах представа къде се намирам.Благото ангелско лице на срещта ми,побърза да ми припомни...
-Тълкувам изказването Ви,като че се опитвате да ме подкупите.Тук е мястото да отбележа,че за подобни оферти не се лакомя.Но не отричам...Някой ден копнея да подредя собствена изложба,за която обаче сам съм допринесъл.Без да се замислям отхвърлям този вариант и не тъжа,защото има много повече неща,за които да живея.
Изглежда влиянието на Нейно Величество беше отслабнало за момент,щом успях горе-долу да изразя несъгласие.Колкото и да се плашех в нейно присъствие,все пак реших,че ще я рисувам.Наредих си да изхвърля от главата си мисълта за саяната,от която си бях патил някога,това не беше тя,а и само до преди миг,Височеството се опита да ме убеди колко грешна преценка имат хората за нея,всъщност.
Позволих си да направя няколко крачки из помещението,озадачавайки Нейно Благородие.Странно колко бързо се бях поотпуснал,разбира се,имах едно на ум,защото кой знае?!
- Споменахте още,че тук не съм никакъв затворник.Защо тогава настоявате непременно да остана в двореца,докато портретът не бъде завършен?-спрях се до прозореца,чудейки се на внезапната промяна във времето

Думите му я смутиха.Тя спря въртеливото движение на пръста си и росеното на дъжда спря мигновено.Единственото нещо,което можеше да се види на небето сега бяха птичките ,а по земята неразтопения сняг.
Думите ,които излизаха от устата на Найджъл не удовлетворяваха Кралицата.Тя намръщи вежди,което загрози цялото й лице.
Радваше се,че имаше такива хора като него без страх.Отново се понесе в спомени за славните времена,когато всеки дръзнал да откаже или не се съгласи с крал/кралицата оставяше без глава и избиваха цялото му семейство.Да,да и сега бе така,но хората бяха забравили това,защото ТЕ се бяха размекнали.
Рейчъл реши да затвори очите си този път.Харесваше го.
-Добре.Свободен си да си вървиш ,ако желаеш.-намигна му тя.
-Утре ако желаеш можем да започнем работа ?-попита тя.
Той се наведе и излезе от стаята ,целувайки ръката й .
Тя седна на леглото и въздъхна тежко."Явно нямам късмет.Трябва ли да съм жестока,за да ме слуша някой?"Тази мисъл се наби в главата на Нейно Величество и не можеше лесно да се отърси от нея.С нетърпение чакаше утрешната им среща.

Отдавна не бях сомнанбулствал,но тази сутрин се намерих на място,различно от това,на което бях затворил очи.Голям напредък си беше,че изобщо ме беше налегнала някаква дрямка при това необикновенно вълнение,обладало тялото ми.Надявах се да не съм притеснил твърде,някого със среднощните си разходки и със събуждането си,освободих място за други,по-важни мисли.
Незнаех кога влиза в сила поканата ми да ида отново в Саянския дворец,за това се опитах да се въоръжа с търпение:убих време,удостоявайки раннобудниците в кафенето с присъствието си;преборих няколко кифлички с шипков мармалад и едно кафе и после пак се качих в ателието,което бях превърнал и в свой дом.Нещата с отлагането не ми се получиха и оставяйки голи рафтовете с всичките си материали,изхвърчах на бързо.Бързах..и аз незнаех за какво.
Позволих си да се возя в такси,което на връщане,нямаше да се случи.Стигнах неусетно и недостатъчно ми да помисля още веднъж,а шофьора си замина с последните ми пари.Ако до сега мислех да се откажа,от тук на сетне,направех ли го,наистина бях на пълна загуба.
Формалностите до добирането ми във вътрешността на двореца,а после и до онази стая,бяха истинско изпитание за моите неимформираност и некомпетентност по въпроса.Мернах жената от вчера,която даваше напътствия на едни от многото подръжници,щуркащи се из нямащите край коридори,тя обаче не ми обърна внимание.Вече бях доловил нейното несъгласие и неодобрение по адрес на моето присъствие,сякаш двореца не беше достатъчно пренаселен и въздуха едва стигаше за всички.
Да се върнем на въпроса:до стаята ме придружиха непознати ми прислуги и оставяйки ме там,щях да чакам докато кралицата се появи.Помещението притихна едва,когато слугините престанаха да внасят чинии и друга посуда,с най-различни блюда;не ги докоснах от съобръжение за сигурност,а и вече бях заситен с онези благоухайни на ванилия шедьоври на виенската кухня.Поне в предишният ми живот,от тази част на света,се раждаше тяхната слава.
Седях пред прозореца и стривах графитен прах между пръстите си,когато отвън долетя някакво раздвижване.Разнесоха се почести и мили думи,каквито можеха да се чуят само в нейно присъствие.Запитах се кое време беше станало,но обяда със сигурност беше настъпил.Изправих се едновременно със завъртането на дръжката на вратата.
-Нейно Величество,кралицата на саяните!-изрецитира наученото и това,за което му се плащаше джуджевиден господин и склони глава в жест на поклон пред кралицата си,която само след миг влезе в стаята.Опиянен от блясъка на красивите й очи,моят знак за почит позакъсня.Докато й отдавах заслуженото си спомних как вчера й бях целунал ръка.Топлият спомен ме накара да се усмихна