Къщата на Виктор

Къщата му не беше кой знае колко голяма.Беше една от малките къщи в околноста и можеше да се види ясно.
Около къщата имаше ограда,беше цялата в черно и това наистина му харесваше на Виктор. Ако можеше,дори щеше да пребоядиса цялата къща в черно. Двора отпред не беше голям,напроти, можеше спокойно да се каже че от тротоара направо влизаш в къщата. Имаше малка веранда,а на нея една пейка. Често тази къща навяваше на Виктор мисълта,че тук преди са живеели възрастни хора. А и не само по верандата и самото обзавеждане я правеха някак си,старческа. Когато се нанесе,той я по обазаведе с по нови неща а старите и ненужни неща беше сложил или в мазето или беше изхвърлил.
Още щом се влзезеше в къщата се виждаше стълбището отгоре. Отляво беше хола с камина,два дивана (единя обърнат срещу кабината с другия срещу прозореца), посредата на тях имаше една малка масичка,имаше и библотека цялата отрупана с книги,която се беше подрпяла на стената.От дясно беше трепезарията или по скоро кухнята,защото между кухнята и трапезарята нямаше стени по скоро само въздух. От кухнята,спокойно можеше да се излзезе към задния двор в който имаше нищо повече от трева,няколко дървета и храсти.
До стълбите имаше една масичка а над нея закачалки за дрехи. Стълбите не бяха прави,по скоро извити. На втория етаж имаше едно малко коридорче по което имаше само две врати.Едната която водеше към спалнята му,цялата обзаведена по негов вкус. И друга водеща към банята в която имаше всичко от което можеше да се нуждае един човек -мивка,тоалетна,душ и вана.
За него това беше малка къща,някой даже са спорили с него,но той винаги си държеше на неговото си. Ако имаше голяма къща,щеше да знае,че има и със сигурност можеше да си я позволи.

През цялото време през което я носех до тук,знаех че правя грешка и не трябваше. Вече се беше стъмнило и нямаше много хора по улиците,даже ако трябва да бъда честен нямаше никого. Което от една страна беше добре. Нямах представа къде другаде да я заведа. Нямах представа даже дали тя все още е жива. Само и единствено знаех,че всичко това което носе ужасно ми тежеше и че наистина много съжелявах за това което се случи. Бях сигурен,че имах всичко под контрол,че се бях въздържал,че съм се контролирал.Но не бях усетл когато енергията й нахлуваше в мен и че тя отслабваше. Бутнах леко малката вратичка на ограда и тръгнах към вратата,някак си успях да извадя ключа от скришното място и да отключа. Искам просто да вляза вътре на сигурно и на спокойно.
Още щом отоворих врата, влязох вътре и я бутнах с крак, качих се нагоре по стълбите и влязох в стата ми. Наместих леко Лусия на ръцете ми я сложих да легне на леглтоо. Метнах сака й на пода. И започнах панически да обикалям из стаята. Можех да и дам от моята енергия,но това можеше да ме убие. Но все пак щях да опита.
- Мамак му! - изригах и се качих на леглото,надвесих се към нея,а ръцете ми обхванах лицето й. Затворих очи и се средоточих максимално.
Усетих как част от мен изчезва,усетих как пулса и се забързваше малко. Но това което и давах не и беше достатъчно,трябваше и още,но аз едва ли щях да мога да и го дам,но въпреки това щях да опитам.

Не знаех какво става.Къде съм или защо се чувствам на прага на смъртта. Виждах само тъмнина усещах нечие присъствие , но умората беше толкова силна ,че не можех да отворя очи , каму ли да се размърдам. Допирът на нечии ръце ме стимулира да ги отворя. С усилие повдигнах клепачи и видях размазаните очертания на познато лице.Премигнах бавно няколко пъти и при изясняването на картината спомените се възвърнаха.
- Вик... - продумах с пресипнал глас. Леко размърдах глава само ,за да установя ,че бях легнала на легло. Неговото легло най-вероятно.
- Вик...какво..става - изкашлях се. Бях припаднала,но причината ми убягваше.

Тих глас ме извади от трабса в който бях попаднал. Погледнах към Лусия,тя беше си отворила очите и ме гледаше. Усмихнах се леко. Явно това което и бах дал и е било достатъчно да се събид,но със сигурност не достатъчно да се изправи.
- Просто не говори. - казах и я погалих леко. Докато я гледах в очите и се мъчех да и дам още малко от енеригията си тя затвори очи и се отпусна. Отнво паниката се надигна в мен. Не ми се ходеше в затвора,не ми се умираше,мамка му.
- Лусия! Лусия! - започнах да я викам,но тя не си отвори още отново. Ръцете ми опипаха пулса и на врата,но такъв нямаше. Проверих на още няколко места,докато накрая не разбрах,че е мъртва. Станах от леглото и почнах да крача и зстаята. "Не,не,не, това не ставаше. Не беше реалност. " започнах да си повтарям с надеждата че ще се събудя от този кошамар,но очакването събуждане така и не последва. Погледнах към врата която водеше към малкото и тясно килерче. Отворих го бързо и извадих 6 свещи. Трябваше да го направя,това ми беше единствената възможност. Сложих ги на пода и отидох до леглото,взех Лусия я сложих да легне посредата на пода. Около нея бях обрадил свещите,които подобяваха пентаграма. Не можех да повярвам че правх такова нещо. Дръпнах щорите и взех книгата от килера. Беше леко скъсана на места и извехтяла книга,но беше подарък от майками и се подаряваше през поколение. Запалих свещите бързо и застанах пред трупа. Издишах бавно, а сърцето ми щеше да излезе всеки момент от тялото ми и да се пльосне на пода.
Пръстите ми започнаха да търсят текста,който ми трябваше.След кратко време вече четях думите,които призоваваха демон,който щеше да даде на Лусия живота,но в замяна щеше да иска нещо. Не ми пукаше какво щеше да е то,просто тя да се събуди.
В миг всичко стана някак си светло. За први път правих това,а и бях много слаб. Не бях сигурен колко щях да издържа.Разни предмети почнаха да се мятат из стаята,а една сянак обикаляше по стените. Устните ми не спираха да изричат думите от книгата. Но бях много слад и кракта ми се подкосиха. Паднах на земята а очите ми се затвориха бавно.Може би демона искаше да е така.Мже би.

Усмихнах му се и в този момент не издържах на умората. Затворих очи и почувствах как се извисявам. В един момент беше тъмно ,а в следващият бях в нещо като тунел , в дъното на който имаше светлина. Тръгнах към нея . С всяка изминала крачка тя ставаше все по-ярка и по- ярка. Протегнах ръка да я докосна , но някаква сянка ме дръпна назад. Отдалечаваше ме от светлината. Опитах се да се отскубна и...се събудих. Поех си шумно голяма глътка въздух сякаш току що бях спасена от удавяне. Изправих се рязко , при което ми причерня , но успях да се задържа на крака. Гледката пред мен едва не ме накара да изкрещя - бъркотията , свещите , книгата и най-вече падналият Виктор. По дяволите какво беше сторило това копеле?! Втурнах се към него като бях изненадана ,че наум го бях нарекла копеле. Оправдах се ,заради гледката. Клекнах до него.
- Виктор, Виктор - тръсках раменете му надявайки ,че ще се събуди. - Събуди се , моля те, моля те.

Чух познат глас да ме вика. Чувах го и усещах как някой ме повдигна леко. Отворих очи и погледнах към Лусия. Тя беше добре,будна,всичко беше преминало добре. Нямаше пострсдали. Китката ми пареше леко и аз пончих да погледна към нея. Върху нея имаше един пентаграм,който беше целия в червено. Присвих очи и го докоснах леко.Това плащаш когато повикаш демон да съживи някой. Всъщност това не ми беше заплащането,по скоро ми беше нещо като маркер,за да се знае че все още не съм си изпълнил дълга. Погледнах към Лусия.
- Добре съм. - казах бързо и станах.Чуствах се добре,нищо ми нямаше,само ръката ми се беше превърнала в една червено петно и болеше ужасно.
- Важното е как си ти? - попитах я доакто започнах да изгасям свещите една по една и да вдигам падналата книга,всичко това отиде отнвоо в килера. Силно се надявах скоро да не ги изпозлвам. Не че не ми харесваше да правя тези ритуали,не ми харесваше това че незнаех в каква каша ще се забъркам следващия път,за да ги използва.

Забелязах кървавото петно. Въпреки ,че се държеше съвсем нормално си личеше ,че нещо не е наред.
- Аз съм добре. Направо в отлично здраве, но ти не си наред - казах и тръгнах към него. Исках д аму помогна с нещо , но честно казано не ми харесваше мисълта да докосвам някои от тези неща като книги и свещи , затова просто вървях след него като сянка.
- Какво се случи? - почнах с въпросите си. - Последно помня ,че...се натискахме - леко се изчервих. О боже , веднага се сетих за целувките му и през съзнанието ми минаха някои нечисти мисли.Продължих да говоря с цел да се разсея. - после припаднах и ето ме тук. Какво се случи?

Много добре знаех,че ще започне да ми задава куп въпроси за това какво съм направил,защо са били висичките тези свещи и книгата и всичко останало. Много добре знаех,че колкото го отлагах тя все повече ще настоява. За това май по-добрия начин е да и кажа още сега. Бързо и болезнено,отколкото след време. Спрях се да подсреждам и я погледнах в очите.
- Когато се натискахме аз се постарах да не поглущам от твоята жизнена енергия и за кратко време стана,но после някак си загубих контрол над силите си и ти припадна. Доведох те тук,в моята къща,за което може би си зипросих затвра или знам ли защото ти си от друга раса. - преглътнах и продължих. - пуса ти беше слаб за това аз ти дадох малко енергия от моята,но това не ти помагаше,а мен ме убиваше бавно. Ти си отвори очите за кратко и тогава ти спря пулса. Тогава аз направих ритула,призовавайки демон който ще те върне отноео към живота.
След като казах и последното нещо което имах да казвам,продължих с почистването. Раната на китката ми или по скоро пентаграмата пареше толкова силно,че трудно може човек да забрави че е там. Стиснах зъби и отдох до банята за малко,промивайки я. КОгато се върнах в спалнята продължих с подреждането. Може би точно за това ритуалите се извършваха в тавански стай или мазета- нямаше толко много предмети за разхвурляне и чупене.
Накрая,когато се уверих че всичко вече си е на мястото,погледнах към Лусия и се усмихнах. Исках да разбере че всичко е наред вече и тя няма причина да се притеснява. Нейният живот можеше да се върне към нормалния си.
- Всичко е добре. Наистина! - уверих я седнах на леглото си. - можеш да останеш за през вечерта,почини си добре. Аз ще спя на дивана долу. Ако имаш нужда от нещо само ми кажи. - след тези думи станах от леглото и тръгнах бавно към вратата давайки и възможност да ме спре или просто да поговорим.

Гледах го с зяпнала уста и широко отворени очи. Ритуал? Мъртва? О Господи! Направо не можех да повярвам на ушите си. Толкова много неща са се случили ,а аз не помня абсолютно нищо. Още по-зле съм била от другата страна. През главата ми мина мисълта ,че съм нещо неестествено. Щом съм умряла ,значи така е било писано и съживяването ми е било грешка . Грешка , за която той щеше да плати. Онова на ръката му - бях сигурна ,че е замесено. Онзи демон , демон .. направо настръхвах. Дори не можах да се изчервя качествено при споменаването на натискането , само заради страхът който ме беше обзел. Забелязах ,че Виктор вече беше прибрал нещата и излизаше от стаята. Чак сега достигаха последните му думи до мен.
- Чакай чакай ...Какво? - едва ли не се изкрещях. Диванът. Щеше да спи на диванът , а това беше неговата къща. - Това е дома ти Вик ако някой трябва да спи на диванът то това съм аз.
Скръстих ръце пред гърди. Беше си навлякъл достатъчно неприятности ,заради мен. Бях му благодарна , много при това,че ме е спасил , но кой знае какво го очакваше. Като за начало нямаше да си криви гърба.
- Няма да допусна сутринта да бъдеш изкривен само заради кавалерството ти. Или аз ще спя на дивана или двамата ще спим на леглото.

Оказа се че тя била голям инат. Не очаквах точно такъв. Спрях се пред вратата и се обърнах към нея.
- Няма проблем,все пак ще е за една нощ. Пък и ти си ми гостенка,за това ще спиш на леглото и няма да ми се дърпаш много,защото много лесно мога да взема този живот който ти дадох. - това си беше пълна лъжа. Първо,аз не и бях дал жиовата а демона и второ нямах си и на представа как щях да и говзема. Но нямаше да е зле малко да се стресне,да спре да бъде такъв инат и да спи на леглото ми.
- Спокойно,не е станаинско.- засмях се и се обърнах към гардероба,взех някой неща като одяло и възглавница и тръгнах към вратата. -Пак повтарям,ако има нещо ме повикай. - казах разтърквайки китката си. Боже,това нещо наистина боляло.

Пак зяпнах. Това си беше чиста заплаха и определено свърши работа, защото потръпнах. Беше ми интересно само как щеше да си вземе онова , което ми е дал. С щракване на пръсти или повикване на демона от сорта на "хей демонче , ела тук , добро момче" завършващо с потупване по главата? Или не не по-скоро отново щеше да ме притиска в обятията си и да изсмуче нова доза жизнена енергия? Потръпнах от спомена за пейката , аз в скута ми и той...
- Добре - казах. На дневен ред отново излезе как да го убедя да не спи на дивана. трябваше по някакъв начин да го примамя в стаята. Хм...
- Хей Вик - приближих се до него , точно , когато щеше да излезе в коридора. Погледнах го с големите си синьо-зелени очи досущ като някое малко дете или по-скоро светлоока версия на Котаракът в чизми. - Ще ми направиш ли сандвич?
Лека усмивка украси лицето ми, а ръцете ми се протегнаха към нещата , които държеше.
- Ще ги вземеш после , след като донесеш сандвича - отново се усмихнах мило.

Тя ме спря и поиска да инаправя садвич,можех ли да и откажа. Та преди малко тя лежеше мъртва оградена от свещи и демон и даде живот, а аз да не и направя садвич. Доакто се усетя тя вече беше взела нещата от ръцете ми и с две думи дори и да не исках да и направя садвич тя ме задължи.
- Добре. - казах и се усмихнах леко тъжно. Още се чуствах гузно за това което направих,че и взех жизнената енергия и че тя умря. Тръснах си главата леко докато слизах по стълбите. Време ми беше да забравя всичко това,все пак тя беше добре и е жива не е все едно да е мъртва и аз да трябва да си търпя наказанието за това. Слязох до кухнята и направих на бързо два садвича,сипах и малко портокалов сок и ги сложих върху една табла. Чуствах се като някой от онези любящи съпрузи които всяка сутрин правят закуска на любимите си в леглото. Само че аз не бях съпруга на Лусия,бях просто един приятел (даже може и това да не съм) който носи храна на момиче което щеше умря за малко.
Когато стигнах до вратата на спалнята едвам отворих вратата,на всичкото и отгоре пентаграмата започна да пари,което ме накара да побързам да оставя таблата на леглото. Умихнах се на Лусия и потърках китката си.
- Е,заповядай.Сега ще ми върнеш ли нещата,за да отида да поспя. Този ритуал ме изтущи

Е вече имах напредък. Поне нещата му за спане останах в стаята. Скоро той влезе в стаята и донесе табла с портокалов сок и сандвич. Колко мило от негова страна. Усмихнах се и изражението ми повече от ясно изразяваше колко съм му благодарна и как се трогнах.
- Мерси - взех таблата в и я сложих в коленете си.Самата аз бях седнала на леглото. Изглежда ,че Вик искаше вече да ходи на дивана.Хич не беше познал.
- Вик защо не останеш? Леглото е достатъчно голямо и за двама ни. Пък и - отхапах от сандвича и наддадох одобрителен звук. - пък и.. не е като да ти правя някакво нечисто предложение или от сорта.
Повдигнах рамене и отпих от сока. Не си давах сметка до сега ,че съм била гладна.

Леглото наистина беще голямо,споконто можеха да се поберат двама та даже трима на него. Хич не ми се искаше да правя това,но нещо просто ме дърпаше.Знаех много добре,че е грешно,но все пак седна на леглото и си качих краката горе,облягайки се на рампката на леглото.
- Е,ето,сега какво? - попитах нетърпеливо и погледнах към Лусия която така сладко отхапваше от садвича и отпиваше от сока. Явно този ритуал я беше изтущил доста. Все пак и за кратко умря,не е нещо като седене пред дивана цял ден и да гледаш телевизия.
- Виж,извинявай че те убих и след това те съживих по този начин. Но просто нямаше какво друго да направя
Тази вечер се извиних може би за 3ти път или бяха по-малко,но някак си ми се струваше не достатъчно. Всичко това през което тя мина едва ли заслужаваше само едно "извинявай"

Постигнах целта си. Той легна в собственото си легло. Това е сега какво едва не ме задави. Какво очакваше?Мисля,че ми стигаше за днес смъртоносни целувки макар,че с него едва ли някога би било достатъчно. Боже целуваше се божествено. В съзнанието ми все още изникваше онази сцена. Доядох си сандвича и доизпих сока.Оставих таблата настрана и легнах до него.
- Няма за какво д ами се извияваш , нали съм жива и здрава пък и ти си този с неприятностите в момента - посочих виновно белега на китката му. Чувствах се виновна и то много , но не издържах на умората. Затворих очи и преди да заспя казах:
- Утре ще си тръгна рано. Ако когато се събудиш мен ме няма да знаеш ,че не съм искала да те будя.Благодаря ти.
Сънят ме погълна.

Тя свърши с ядането и остави таблата настрана. Следях всяко едно нейно движение включително и когато легна до мен и започна да говори. Сякаш бя в транс,а това на беше много добре. Погледнах към пентаграмата на китката си,пентаграмата все още беше червена,но поне китката ми си беше възвърнала нормалния цвят на кожата. ПОгледнах отново към нея, Лусия вече беше заспала. Беше изморителен ден дори и за мен. Да правиш ритуал не е едно от нещата които ще те подържат бодър. Усмихнах се леко при вида и станах от легото. Взех едно одяло от гардероба и я завих.
В този момент можех спокойно да си взема нещата и да легна на дивана,но сигурно щеше да и бъде гадно ако се събуди сутринта и не ме намери и усъзнае че след като е заспала съм се измъкнал и съм слазъл долу.
Легнах до нея бавно и почти безшумно и се обърнах с гръб към нея. Затворих очи и се постарах да заспя,колкото се може по рано.

Събудих се от нечие мърморене. Всъщност беше моето мърморене. Кой знае какво пак съм сънувала.Беше ми топло доста при това и усещах нечия тежест. Отворих очи и установих ,че съм в нечии прегръдки.Трябваше ми по-малко от секунда ,за да осъзная кой е - Виктор.Сепнах се осъзнавайки още едно нещо - аз също го бях прегърнала. О Боже. Сърцето ми затуптя лудо. Добре успокой се... вдишвах и издишвах. Размърдах се леко ,Вик също. Добре сега как щях да изляза без да го събудя? Звучеше грубо , но аз го предупредих.
Внимателно махнах едната му ръка оставяйки я на възглавницата , после другата и бързо се изтърколих от леглото. Вик се размърда ,но продължи да спи.
Слава Богу.
Отскочих до банята , където си измих лицето и пооправих косата , после пак бях в спалнята.Огледах се за някакъв лист и химикал и намерих. Написах следните думи:
" Скъпи Вик , както вчера ти казах няма да те будя. Тръгвам. Благодаря ти. Скоро пак ще се видим."
Написах си мейла за връзка , надявайки се да не го изтълкува грешно. После се доуправих и тръгнах.