Mocha Madness

Заглавие: Mocha Madness Съб Яну 28, 2012 3:55 pm

Това е най - обисновенно кафенце,където да изгубите малко от вечното си свободно време.
Mocha Madness 4320648S

Заглавие: Re: Mocha Madness Вто Фев 07, 2012 5:52 pm

Когато пристигнах в кафенето, видях момичето на масата, а от жената нямаше и следа... Какво се случваше тук...? Седнах при момичето и казах:
-Ти трябва да си... Знаеш ли как се казва майка ти? - попитах аз объркан, докато Ариа сядаше. Поръчах три кафета и когато момичето започна да разказва, стигайки името на Карина. Тогава вече се шокирах...
-Но след като си свръхестествено същество, ти ще старееш докато стигнеш 20 физически години? А после... Какво става после и какво смяташ да правиш с живота си...? Къде ще ходиш? - задавах въпросите си един след друг, а момичето ми каза, че ще използва дарбата си, за да се пренесе в паралелна вселена, но преди това просто искала да ме види... Да види баща си... После просто стана и каза на Ариа:
-Бъди до него... - след тези си думи просто изчезна... Ето така - в Нищото... Една сълза се стече по лицето ми и казах на Ариа:
-Сигурно ме мразиш вече... окончателно.

Заглавие: Re: Mocha Madness Вто Фев 07, 2012 6:02 pm

Момичето започна да разказва историята си и когато стигна до името на майка си аз просто се ококорих. Не можех да повярвам. Не можех да кажа какво и да е.
Когато момичето си тръгна Дийн ме попита дали го мразя. А аз в отговор на това се приближих до него. Целунах го. После една сълза се стече по лицето ми. Отдалечих се от него и му дадох един голям шамар с цула сила. После станох и си тръгнах. Прибрах се вкъщи и се пльоснах на леглото и започнах да рева. Дийн ми звънна няколко пъти, но аз му затворих, а после и изключих телефона си.

Заглавие: Re: Mocha Madness Нед Мар 11, 2012 11:11 am

Напоследък вършех всичко машинално. Ставах, обличах се, ядях, излизах, после пак се прибирах.Животът ми бе замрял в една позиция, и скуката ме бе налегнала отново. Не беше точно скука, а сякаш времето бе спряло и каквото и да правех не можех да задвижа нещата. Не бях открила нищо за миналото си, всъщност единственото хубаво нещо, което ми се случи бе срещата с Найджъл. Мислех си дали да му звънна, но бързо отхъврлих тази мисъл. Щях да се натрапя.
Грабнах телефона и набрах номера, знаех го наизуст, защото напоследък често ми се налагаше да го използвам. Гласът на Себастиян ми подейства успокояващо и след няколко минути усмивката грееше на лицето ми. Щяхме да се срещнем.
Себастиян ми бе приятел. Много, много добър, но все пак приятел. Не криех, че го смятах за красив, не криех по простата причина, че обикновено между нас нямаше тайни. Почти винаги.

Взех си такси и когато пристигнах пред кафето, подадох една банкнота на шофьора, усмихнах се вяло, и влязох в кафето. Веднага забелязах Себастиян и с бързи крачки се озовах на масата му.

п.п. сорри, че стана такава боза, ама нщ не съм в настроение

Заглавие: Re: Mocha Madness Нед Мар 11, 2012 1:36 pm

-О...точно сега ли трябваше?-Мрънках ядосано под душа,точно когато ми спря топлата вода заради някаква авария.Докато чаках водата да доиде се пресегнах да взема кутията с цигари,която бях оставил на шкафа под огледалото и си запалих една.В главата ми се въртяха куп неща.Всичко случващо се около мен беше като един огромен цирк.Отстъпих мястото си на крал,защото ви доиде в повече,планове,убийства,постоянните интриги всякъш сме в някоя от онези турски сапунки...Трябваше да продължа напред.Да начертая живота си без кралските особи,властта и най - вече Каталина.
Докато се бях захласнал водата доиде и изгасих цигарата и я хвърлих в тоалетната.По принцип не отивах никъде без безценната ми черна кутия пълна с малки черни хартийки пълни с тютюн и запалката.Доизкъпах се и тръгнах да излизам,като спрях водата.Увих тъмно синя кърпа малко под кръста и се разходих безгрижно до спалнята,която се намираше в дъното на коридора.Стаята ми бе черна с някакви сиви орнаменти,е не съм я избирал аз разбира се,защото не разбирам нищо от тези интериорни глупости.Когато влязох видях,че телефона ми звъни.Вдигнах го от леглото,а от другата страна на слушалката беше Мери.Познавахме се от доста години,още докато ходехме с Каталина.Беше ми упора в доста моменти,още когато имаше някаква следа от изгубената ми вече душа.Предложи да се видим и веднага приех.Затворих телефона и го хвърлих на леглото и се запътих към гардеробната.Тя представляваше огромна стая пълна със закачалки пълни с ризи,сака,шкафовете пълни с чорапи,бельо,дънки.Обичах да е подредено,но разбира се за това беше прислужницата.Ако бяха оставили аз да подреждам най - вероятно нямаше да мога да затворя вратата настаята,защото всички дрехи щяха да са на земята.Избрах една бяла риза,закопчах ръкавите с белите копчета,както и тези отпред,сложих черни боксерки и черни дънки,обух обувки и излезнах.С колата се движех почти навсякъде не обичах да ходя особено.След 15 минути пристигнах на уговореното място,което беше едно от кафенетата в центъра,правеха страхотно капучино и не можех да пропусна.Влезнах с безгрижна похходка всякъш съм си в нас и седнах на една от масите в дъното,като поръчах капучино и зачаках да доиде Мери.Разбира се запалих и цигара,докато разглеждах едни снимки от малката екскурзия со Хаваите,която си бях направил миналата седмица.Естествено на никоя от тях не съм трезвен и с по няколко момичета около мен.Едната ми ръка беше на масата облегната,като си играех с пепелника,а другата с която държах телефона бях подпрял на лакътя.Толкова се бях загледал и с лека усмивка на лицето,че чак когато Мери седна на стола пред мен осъзнах,че е пристигнала.Сложих телефона на масата и я поздравих.
-Ууу Госпожице Болейн,какво ви води насам?-Попитах уж ласкателно,но накрая се засмях и заговорих с нормален глас.
-Какво става с теб?Не сме се виждали от векове.-Усмихнах се.

Заглавие: Re: Mocha Madness Нед Мар 11, 2012 2:04 pm

Седнах срещу Себастиян и при думите му широка усмивка огря лицето ми. Винаги ставаше така и то най-вече защото се познавахме изключително добре и знаеше как да ме развесели и ободри. А точно от това се нуждаех в момента. Отруснах се на стола и поръчах капучино, като забавях отговора на въпроса му и игнорирайки донякъде ироничното подмятане.
-Ами..така се случи. Като гледам снимките, въобще не си се затъжил за мен-саркастично подметнах и многозначително му посочих снимките, които издаваха нетрезвото му състояние през повечето време. Беше си такъв. Нито аз, нито който и да било може да го промени.
Тъкмо когато се канех да кажа нещо поръчката дойде и с видимо облекчение отпих от топлата течност. Тя се разля по гърлото ми и топли вълни преминаха през тялото ми.
-А аз съм си все същата....по-добре ти разкажи. Мисля, че имаме доста да наваксваме-намигнах му и отново отпих от питието.

Заглавие: Re: Mocha Madness Нед Мар 11, 2012 2:15 pm

-Да кажем,че текилата и уискито,смесени в една и съща чашка изпита на екс..не ми влияе добре.-Засмях се и погледнах към телефона.Явно съм забравил да ги махна от дисплея.
-Имах бурна седмица,просто трябваше да се отпусна от всичко случващо се.Най - вече от това,че предадох титлата "крал".Всичките тези отговорности,проблеми и интриги ми доидоха в повече.За това сега живота ми е много по лесен.-Отговорих с облекчение.
-Какво пък..виднъж живееш..вечно.-Казах на части изречението и се засмях лукаво.Всъщност нямах особени спомени от онази седмица и ако не бяха снимките на телефона ми,можеше всичко това да ми е,като черна дупка.
-А и няма много за разправяне,алкохола "потули" всички спомени в главата ми.Ами ти?Къде ти е гаджето,Болейн?Очаквам всеки момент да влети някое блонди през вратата и да се развика,след което да се пошегувам,че съм ти брат и те обичам.-Пошегувах се,като правих физиономии,докато говорех.Поръчката беше дошла и отпих от чашата капучино.Бях решил да заравя за малко алкохола..поне до довечера.
-Ще отказвам алкохола,но не и цигарите и жените.Ще ставам примерен.-Казах,като леко извих уста и се засмях леко.

Заглавие: Re: Mocha Madness Нед Мар 11, 2012 3:45 pm

-Хах, вярвай си-подметах в отговор на думите му. Себастиян-примерен? Да бе да, отлично го познавах и не можеше да ме изненада нито с празни обещания, нито с каквото и да било друго. Отпих от капучиното и продължих да говоря, като не забравях незаменимата си спътница-иронията.
-Нямам гадже и не ми е притрябвало, Себастиян-натътрих на името му и игриво се усмихнах-а да си ми брат хич не ми влиза в плановете.
Това последното откъде? Сама се изумих колко нахална бях станала с времето и това бе по вина на Себастиян. С какъвто дружиш, такъв ставаш-гласи поговорката и за стотен път мислено си я повторих. Не си падах по него или просто все още не го бях осъзнала, но и в двата случая изглеждах не на себе си за човек, който познава истинската Мери.
Усмихнах се отново и продължих да говоря, колкото да запълня тишината, възникнала от думите ми.
-Ами ти?-въпросително го погледнах-не си ли забил някое гадже? Някоя хавайска красавица?

Заглавие: Re: Mocha Madness Вто Мар 13, 2012 8:38 pm

-Аз и гадже?Малко трудно е да си го представя след Каталина.-Подсмихнах се и изпих капучиното на екс.
-Не,не мога повече с тези кафета.Хайде отиваме да пием по едно.-Казах и подадох ръка,като и намигнах.Наистина глъдката алкохол за един мурон е по ободряващо от което и да било двоино или троино кафе.
-Да си припомним доброто старо време,и най - вече за да си отворя очите,защото стана вече 8 вечерта.-Засмях се леко и прибрах телефона и кутията с цигари в задният си джоб на дънките,като станах от масата и хвърлих няколко банкноти на масата за сметката и на двамата.Все пак дори и да бях голям задник,понякога и джентълмена в мен се събуждаше.
-А и като брат бих бил много готин,не мислиш ли?-Усмихнах се.
-Е,макар,че факта,че ходя полугол винаги из къщата ще е малко неудобно за теб.-Направиф от онези физиономии и и се усмихнах.

Заглавие: Re: Mocha Madness Сря Мар 14, 2012 7:07 pm

Смехът ми огласи помещението, но все пак се долавяше неверието и иронията в гласа ми.
-Да ти имах самочувствието...-промърморих по-скоро на себе си, но знаех, че ме е чул. Впрочем винаги ме чуваше и рядко оставаше някоя неразбрана реплика между нас. Когато спомена името на Каталина лека болкя ме жегна, но бързо прикрих огорчението с превзета усмивка и заинтересованост. Не знаех със сигурност какво бе станало между двамата, не исках да се натрапвам и да притискам Себастиян, но ако скоро не ми изясни ситуцията, бих била принудена като негова добра приятелка да го притисна. Той и момиче-бе опасна, не, направо взировоопасна комбинация. Откакто го познавах бе женкар, минаваше през повече легла, отколкото една домашна прислужница и все пак не бе толкова лош. С всеки ден откривах добри черти у него, които ми харесват.
Грабнах чантата, навлякох якето и заедно излязохме смеейки се от кафенето, приковавайки всички погледи. Нищо ново под слънцето.
-Хъмм...сега накъде?

Заглавие: Re: Mocha Madness Сря Мар 14, 2012 7:39 pm

С Мери излезнахме от кафето смееки се.Отдавна не се бях отпускал така.Явно напрежението си е казало думата.
-Към нас,ако все още помниш пътя.-Засмях се и тръгнахме пеш.Толкова бях свикнал с колата,че не помня дори кога запоследно съм се разхождал свободно.Улиците бяха пусти,а заведенията пълни.
-Странно.На Хаваите е доста по различно.Тук хората предпочитат да са вътре в адски задушените заведения,опушени и миришещи на алкохол,отколкото навън.Там улиците бяха препълнени вечер.Имаше дори и сергийки,повечето заведения бяха с маси отвън,а по младите си правеха среднощни партита на плажа.-Говорех,докато ходехме бавно по улицата.
За секунда се загледах в една близка бутка за алкохол.
-Сега се връщам.-Показах с пръст и за секунда отидох и купих една бутилка уиски и се върнах.
-Е,мисля,че дотук беше трезвеността ми.-Казах и отвъртях капачката и я хвърлих настрани,защото скоро нямаше да имам нужда да затварям бутилката и надигнах шишето за една голяма глъдка.
-Е,примерната Болейн,ще се присъедини ли,да си припомним младините.-Пошегувах се и и подадох шишето.

Заглавие: Re: Mocha Madness Съб Мар 17, 2012 9:12 am

-Примерната Болейн вече не съществува-подметнах в отговор,но дозата ирония надвишаваше истината. Себастиян отлично знаеше, че не пия, какъвто и да е алкохол и доста пъти се опитваше да ме изкуши по какви ли не начини. Днес не ми беше до трезвеност, затова смело поех бутилката и отпих от течността. Уискито се разля по гърлото ми и неволно потръпнах.
-И все пак успя да ме накарш да пия-изумих се, но лицето ми бе замаяно от алкохола, а и сигурно приличах на долнопробна алкохоличка ако се съди по движенията и думите ми, които на всяка ричка завалях. Можеше и да е по-зле. Опрях се на рамото на Себастиян и му върнах шишето, предпазвайки себе си, а и него, от бъдещи инциденти и проблеми.
Продължихме да вървим по познатити улички, които довеждаха до голямата му, признавам доста хубава къща. Тя, сравнения с четистайният ми апартамент, беше истински дворец.
-Какво си намислил?
Зададох тихо, любопитно въпроса, но не спряхме да вървим и скоро се озовахме пред вратата му, аз леко люлеейки се, а Себастиян придържайки ме да не падна.