Ресторант "Морка вълна"

Толкова е хубаво чувството да чувате леките вълни,които се блъскат в скалите,вятъра,който минава между косите ви и доброто обслужване.

Въпреки,че навън за обичайните хора бе адски студено аз излязох от домът на родителите си и отидох на ресторант.Отново сам.От както бях дошъл отново в този град не бях успял да направя нови приятелства.Способността ми да убивам всичко,което докосна ме караше да прибягвам до крутните мерки да нося ръкавици на обществени места.Често бях неспособен дори да се доближа до момиче,което харесвам защото щях да я направя бездушна,като мен самият.

Когато влязох в ресторанта ме настаних ана една от по-отдалечените маси близко до прозореца.Вгледах се във вълните,който ми изглеждаха ужасяващо студени дори и от разстояние.По гръбнака ми плъзнаха ледени тръпки.Поръчах си уиски,двойно без лед както го пиех,както го пиеше и баща ми. И се загледах в хората.

Гледайки към прекрасната зимна картина,мислеща за топлината,която усещаше по тялото си и за хубавите моменти,които я очакваха.
Тази вечер трябваше да вечеря заедно с нейната най-добра приятела Каталина.Каталина беше русокоса,стройна със леко светли очи и както й казваше Рейчъл"Моето малко слънчице",заради радостта,която й носеше
.Не бяха се виждали и чували вече една седмица,а Рейч откачаше при самата мисъл за това.
Понякога я игнорираше ,когато беше затрупена с много работа,но в такива моменти,когато оставаше насаме с мислите си се сещаше за това и й ставаше лошо.
Телефона на Нейно Величество позваня.
Из целия ресторант се чу "Why Don't You Love Me".
Тя се протегна и грабна телефона си."Ало ,Рейч,моля те,не ме убивай.Няма да мога да дойда тази вечер.Хайде утре ще се видим,трябва да ти кажа нещо много важно.Чао.".
Рейчъл остана без думи и отворена уста."КАКВО?Даже не ме и остави да кажа чао.Ах,колко грубо."Лицето на Рейчъл почервеня за секунди след тази нейна мисъл.Сякаш избухна в пламъци.Едва сдържа нервите си да не прати само с поглед някой стол по стената.
Разочарованието й надделя пред обичта й към нея."Дано да има добра причина за това." успокояваше се докато ставаше ,за да си ходи.
Гледаше в земята,докато стъпваше бавно и внимателно напред,понеже беше с високи токчета,които мразеше да носи,но бяха задължителни на такива места."Тъп етикет".
Единственото,което усети в този момент беше мъжко тяло,което се бутна в нейното и прошепна "Извинете ме."
Тя се намръщи.Въобще не й вървеше днес.

Когато приключих с вечерята и платих сметката си се изправих да си ходя.За съжаление на тези места винаги се е налагало да ходя с костюми,на който не бях голям фен.Изправих се и дръгнах към изхода вглъбен в свойте си мисли,когато по погрешка бутнах едно момиче.
-Извинете ме!-казах и я погледнах.Сякаш се бе депресирала от нещо....
-Прощавайте за въпроса госпожице,изглеждате ми разтроена?Ако имате нужда от компания?-предложих.Естествено нямах в предвид секс и се надявах да не се налага да го оточнявам,просто бях любезен. Отново за мое съжаление,принципно не бях такъв извън етикета,но на публични места с хора и същества от другите раси....Това да си крал не беше най-голямото щастие...Като включим и отговорностите си беше кошмарно....Изтръгнах се от мислите си и пак се вгледах в момичето.Очите й бяха кафеви или не можех да ги определя заради самата светлина....Интересно и кожата и беше красива,нежна...Усмихнах се широко.