Централната алея

Това е централната алея.По нея можете да срещнете велосипедисти,тичащи деца с техните майки,влюбени двоики,фонтани,най - различни павильончета.
Централната алея 4319359X

Днес е леко мрачен и дъждовен ден, но е топло и затова смятам да изляза. Облякох набързо една синьо зелена рокля и излязох навън. Реших да се разходя някъде извън града, затова взех и скицника си, за да порисувам малко. Този път бях закусвала и не смятах да ходя да закусвам в някое кафене. Поразходих се малко и накрая стигнах до парка. Първо отидох до една поляна, но там беше много шумно. А аз исках да остана малко насаме. Запътих се към една алея с пейки. Това май беше Централната алея, но нищо. Нали нямаше никого, значи бе супер. И така докато се разхождах и разглеждах дърветата изведнъж някакъв човек се бе появил пред мен и аз естествено глупачката се блъснах. Винаги бях забляна. Съответно след сблъсъка паднах на земята, а скицника ми и боите поднаха. Боите за мое нещастие се разляха на алеята.

Ноа отвори очи и усети ,че една странна усмивка се бе покачила незабелязано на лицето му.Странно .. рядко се случваше да се събуди в такова добро настроение.Слънчевите лъчи лениво едва едва достигнаха до лицето му и сякаш с леко пощипване по едната му буза го канеха да стане.Уви обаче това бе ''Мисията невъзможна''.Ленивостта след такъв дълъг сън го бе приклещила към леглото и трудно щеше да го пусне.
Ноа надигна глава , надникна с едното си око през прозореца и в следващия момент неочаквано скочи от завивките.Усмихна се доволно сякаш бе победил нещо велико .. и да , така си беше , току що Райли бе надделял собствения си мързел и ако не се отправеше към банята ,за да си вземе душ имаше голяма опасност големият му враг да го върне отново на леглото..
За радост на Нао и може би както и за всеки друг душът бе вечното спасение , вечната избава от сутрешната ленивост.Времето бе прекрасно за разходка , всичко бе влажно , във въздухът се носеше нюх от влага , която бе причинил дъждът , който може би скоро щеше да се завърне .. Поради тази причина Ноа бързо се облече и се отправи към парка.
Чудно ,нямаше толкова хора ,колкото се очакваше да има , но пък се намери един човек ,който да се блъсне в Ноа и да прекъсне завеяните му стъпки придружени от дълбоки мисли и размишления.
''Бум , тряс , прас ...'' и момичето за части от секундите се озова на земята , листовете от скицника и се разхвърчаха , а боите се стекоха надолу по алеята и почти стигнаха до обувките на Райли..
-О ... ъм .. хах - измрънка той леко иронично и се засмя.
-Извинявай - след това допълни и подаде ръка към момичето ,за да и помогне да се изправи...

Видях човека, в който се блъснах. Това беше едно младо привлекатлно момче. Той любезно ми подаде ръка, за да стана. Боите ми вече бяха се разтекли, а листовете от скицника излетели на далеч.
- Не, аз трябва да ти се извиня. Не гледах къде ходя и се блъснах в теб. Съжалявам! - усмихнах се неловко.
Погледнах още веднъж момчето. Беше не много по-голям от мен. Може би само с 3-4 години. Погледнах го отново. Имаше прекрасна светло кестенява коса и очи като магнит. Приковаваха те към него. Е, признавам си, че дори и в отнесено състояние подбирах правилно хората, в които да се блъскам.
- Аз съм Ариа! - усмихнах се отново, но този път лъчезарно. - Надявам се да не съм те ударила или изцапала с бои. - засмях се.
Стояхме така приковали погледите си още няколко минути. Все едно си общувахме само чрез очите ни.

''Като магнитно поле си , друже'' помисли си Ноа и се усмихна на момичето. Но пък си беше така всички все се блъскаха в него .. Какво правете бе хора ?! .. Сякаш на гърдите му бе лепната бележка ''блъсни се , ще ти платя .. '' или ги привличаше някак си .. Пхах .
-Ноа .. и няма проблеми. - отвърна и той , а след това допълни :
-Аз съм здрав , а ти ? .. Все пак излетя права към земята - и се засмя.
Момичето се бе втрещило в очите му сякаш виждаше подобно нещо за пръв път .. Така де очи се виждаха на път и през път.
Не изглеждаше кой знае колко голяма , съдейки по погледа и едва ли не Ноя би казал ,че си е дете .. може би би и дал 16/17 години .. Кой знае , а можеше и да греши..
И все пак .. Излезе за разходка и едва ли не вече преби един човек. Не че Ноа беше виновен , но все пак ако не вървеше и той толкова завеяно , може би щеше да забележи момиче и нито тя да падне на земята , нито скицника и да се разпелее , нито боите да се разлеят .. та като цяло нямаше да провали плановете и все пак.
-Е , малката ,явно днес няма а рисуваш .. - поде Ноа и се усмихна похотливо , като меже би щеше да се наложи да и даде реванш сега ... Стига ако тя си го поискаше ...

Ноа е странно име. Също като приттежателя му.
- Да, добре съм! - усмихнах се широко.
Явно човекът бе излязъл на разходка, а аз провалих денят му. Браво бе, Ариа. Беше се замислил нещо. За какво ли си мислеше? Е, може би затова как провалих сутраннта му.
Мразех да ме наричат така. Че си бях малка, малка съм, но трябва ли всики втори да повтаря това. "Малка си", " Беззащитна си" , " Слаба си" и други такива ги мразех най-много.
- Спокойно, друг ден ще рисувам! - усмихнах се. - Сега мога да ти се раванширам, затова че те блъснах като те заведа някъде. Къде искаш да отидем?
Беше малко .. добре де много тъпо от моя страна аз да го водя някъде. Е, няма значение тъй като щях да прекарам още време с красивия Ноа. Усмихнах си се още веднъж и тръгнахме да вървим по алеята.
- Разкажи ми нещо за себе си, Ноа.

Какво можеше да и разкаже като напоследък го бе налегнала сивото и скучно еднообразие на живота.Дори той самия не знаеше какво се случва напоследък.
-Какво искаш да знаеш ? - попита е той на свой ред , като наистина си нямаше представа какво да и разкаже , но нямаше да е зле като един нормален човек да поддържа разговора ,все пак в момента тя бе единственото му спасение от скуката ,която тъй силно го задушаваше.
...Като се замислеше скуката напоследък му служеше за всякакво оправдание , а може би самият му мързел беше причината тя да се появи .. ?!
Е , както и да .. едва ли това имаше кой знае какво значение точно сега ..Равносметките да ги оставим настрана за някой друг път..
Ноа отърси главата си силно от тези нелепи мисли и зачака въпросите на момиче ..

Толкова беше скучно да стоиш и да гледаш стената.Неописуемо скучно.Затова реших да излезна и да се поразходя.Е щях да взема и двете си кучета за да не ми е чак толкова скучно.Сложих каишките на ротвайлера и на кокера след което се качихме в колата и тръгнахме към парка.Казах на шофьора,че не знам кога ще се прибера и да не ме чака.Просто това да ме чака беше досадно.За мен.Така имах чувство,че ме следят колкото и банално да звучи.
Още шом прекрачих пределите на парка махнах каишките на двете кучета.Вдишах от чистия въздух и затворих за миг очи след което ги отворих и тръгнах по алеите.Наоколо имаше доста хора - семейства,майки с деца,влюбени двойки,велосипедисти,други разхождащи кучетата си.Всякакви.Повечето бяха влюбени двойки.
Колко сладко...да повърнеш от любов.
Продължих напред.Парка всъшност беше доста приятно място...Е зависи.В момента имаше доста деца,а аз не бях от феновете на тези малко същества.Харесвха ги само докато спяха.Щом писнеха,че искат нещо ми идеше да се кръстя или да се заключа в някой шкаф или дрешник по възможност с вход към Нарния.Бях си пуснала музика и си вървях като си тананиках тихичко - по-скоро мърдах само устните си - песента.Ротвайлера - Рива ходеше неотлъчно до мен,а кокерат - Рио тичаше някъде наоколо.Това малко кафяво сладурче само проблеми създаваше.Последния път като бяхме тук - точно на таиз алея беше скочил в фонтана намиращ се по-надоло.Тогава аз и едно момче бяхме влезнали да го вадим и следователно то стана и повече от вадене.Направо се изкъпахме с дрехите.Щом наближихме фонтана погледнах кучето веднага.
Моля те дано не скочи пак.
Почнах да се моля местейки поглед от фонтана на кучето което си играеше с един друг кокер.Не знам защо,но точно при фонтана беше най-приятно.Нямаше много деца.Беше сравнително пусто,но и доста приятно.Седнах на една пейка продължавайки да слушам музика и да гледам Рио.Нещо ми подсказваше,че ще се понамокря и днес колкото и да не ми се искаше.Понякога си мисля,че си хванах белята с това куче.Този път обаче май щях да се къпя сама в този фонтан.Така нямаше да е интереснно!С другарче щеше да е по-добре.Последния път доста се бяхме пръскали с Алек.Но...Алек не беше тук.
Ще си умра от скука...мокра или не.

Пп:Както казах - музата ме е изоставила.Съжалявам.Знам,че тоя пост за нищо не става,но и първа да пиша не ме бива >.<

» Розовата алея
» [Централната част] Съвещателната зала
» [Централната част] Офисът на Никалъс