Герои на Нокрийци

Max Irons

Име:Найджъл Баркли

Години:26/127

За момче като Найджъл,външният вид никога не е заставал на преден план.В следващите редове сами ще се убедите,защото ясно ще бъдат изложени нещата,които понякога го обсебват до толкова,че да изгуби представа за времето.
Времето...Точно менящите се възгледи и представи през годините, са го приучили да взема под внимание иначе непокорната си коса; също като него тя има свое мнение и дори след последните усилия на младежа да й угоди,тя отново заема причудливата си,обикновенно стърчаща на всички посоки,форма.Русо-кестеняв е.
Осъзнал е,че това,което се харесва,е стройно тяло и ръст със стойности над 1.80 и макар до сега височината да не му е донесла някакви ползи,той трябва да е благодарен,че го има като заложенот.Найджъл долавя,че външният му вид,въпреки всичко,не остава незабелязан от противоположния пол: чертите на лицето му са правилни,а когато се усмихне,се появяват трапчинките му,които наистина го правят очарователен.Очите му са светлосини и могат лесно да се сравнят с безоблачното небе или морската вода при някоя карибска лагуна.Ако го чуе от устата на някого,определено ще се изчерви,но дами,не се свенете,с това само ще го накарате да ви хареса още повече...Не блести с божествена красота,но не очаквайте да го засегнете,казвайки му го в прав текст;както вече споменахме,това едва ли ще го развълнува.

Стига,обаче,да познавате слабите му места и да намерите точните думи, ще успеете да го обидите.Точно така,това момче е силно ранимо и в комплект с това и злопаметно.Нищо не би го спряло пред това,на свой ред да ви унижи или да ви накара да изпитате поне частица от това,през което заради вас,той е преминал.Е,може би само времето,може да се укаже пречка пред това,виновника да остане безнаказан.
Чадо на моментните емоции е и при него има моменти,когато бързо прескача от едно настроение в друго,така че първо го опознайте и научете този факт,за да не останете с погрешна преценка.В състояние е да изпитва и да се вълнува от всичко,дори понякога прекалено и почти няма чувство,което да му е непознато.Доверието му не се печели от раз или от днес за утре,но извоювате ли си правото на такова,знайте че в негово лице,имате упора,много точна преценка и мнение,каквито несъмнено може да получите само от един истински приятел.
А дали Найджъл умее да бъде лош?Напрово ще ви уведомим,че това също му е присъщо,за да не се налага сами да го изпитвате.В днешно време,много хора не умееят да изслушват чуждите позиции и всячески,дори по най-подъл начин,се опитват да ти изиграят номер,за да могат да излязат от ситуацията като победители,а сблъсквайки се с Найджъл,такива персони най-често удрят на камък.Наречете го инат,ако поискате,но само една добре аргументирана позиция,би го накарала до отстъпи,в противен случай той ще продължи да спори разгорещено и на ред с Вас да си изкара яда в последствие.А неговия нрав не е обикновен,имайки се в предвид какъв е .

На бял свят,този непокорен характер,се ражда на 17 октомври 1885 г.Родителите му са смъртни,което предполога и за самия него.Животът му в първите години е нищо необичайно и това,което трябва да се спомене,вероятно са неща,които оформят личността му и днес: син е в трудоспособно и заможно за времето си семейство.Дели обичта,с която го обгрижват със сетра,която,трябва да отбележим,е пълна негова противоположност.От спомените му разбираме,че 4-та му година е съдбоносна и тогава,за пръв път,Найджъл проявява странна любов към изкуството;винаги подпитва за бои и моливи,вместо да иска глупави-скъпи неща,като сестра си Мари.Винаги е бил по-тихият и се е чувствал не на място около "големците",които непрестанно гостуват в дома им,приятели на семейството.
Възползва се от парите на родителите си,само веднъж-когато е на 16,с радост заминава да учи в специализирано училище,една от най-елитните художествени школи,за да преследва своята мечта.Винаги е знаел,че иска света да го познава,заради това,което е оставил зад гърба си и е пожънал сам,а не защото носи фамилията Баркли.
Как става така,че от обикновенно момче,Найджъл се превръща в нокриец?!Творбите му не остават безразлични,както изглежда,и за вкуса на чужди същества.И тук говорим за хора,или поне такова първо впечатление,прави тя на Найджъл,иначе в противен случай той дори не би се осмелил да я рисува.Това се случва в първите години на новия век (ХХ в.) и макар да е нормално да не знае в малки подробности случилото се,след трансформацията,Найджъл ясно си спомня,че "света скърбеше за погубените,хиляди хора,на трагичния Титаник".Младата Луна вече е запленена от личността на новия Микеланджело,но това,което изненадва е,че главния герой на историята,също я намира за красива.Това,което той незнае,обаче,е че въпросната му клиентка не е обикновенна жена,а саяна,която е решена да го оплете в мрежите си и да му вдъхне дълголетен живот.
Обикновен простосмъртен трудно би се измъкнал от лапите на могъща вълшебница,каквато се указва Луна,така,че логично е,и момчето става жертва на коварните й планове.Указва се,че саяната е намерила начин да припари до прохода,който води към света на хората и заедно с Найджъл отново да се върне в Рейтаун,подмамвайки го с лъжливи обещания.Може би в началото те не са били такива(защото колкото и неземна да е била нейната красота,Найджъл не би й повярвал,воден само от тази подробност),а впоследствие той да й е омръзнал: чувствата,които той изпитва към нея,все пак успяват да отшумят и вече столетие,той живее с новата си същност.Привикнал е при всяко пълнолуние да изпитва болките,които нямат нищо общо с онези,каквито е изпитвал като човек.Истината е,че вече смътно си спомня болежките,които са го карали да страда в предишния му живот.