Добре дошли в Рейнтаун!

Магията витае във въздуха
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Гласувайте за нас
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Броя На Посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 52, на Нед Яну 29, 2012 7:52 pm
Партньорство
Top posters
Харпър Дейл
 
Рейчъл.
 
Jenna.
 
Анастасия де Уинтър
 
Ариа Монгомъри
 
Нико
 
Kathalina
 
Изабел
 
Мери Болейн
 
Карина А. Уилсън
 
Час и дата.
Ноември 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930  
КалендарКалендар

Share | 
 

 Приемната

Go down 
АвторСъобщение
Kathalina
Admin/Кралица на Ахелите
Admin/Кралица на Ахелите
avatar

Брой мнения : 742
Точки : 1001
Reputation : 40
Join date : 26.01.2012
Местожителство : Raintown a.k.a Hell

Character sheet
Окръг : Банкрофт
Накратко за героя : Хладнокръвна, честна и винаги усмихната личност. Упорита, чувствителна и трудолюбива персона с добре развита интуиция. На пръв поглед изглежда като ангел и донякъде е така. Но някъде дълбоко в нея има нещо черно, нещо много лошо, за което тя все още не знае нищо.
Отличителни белези: Има белег по рождение на дясното рамо, наподобяващ буквата D; има белек от дълбока рана, причинена от убиеца на родителите 'и, който се опитал да убие нея.

ПисанеЗаглавие: Приемната    Пон Фев 06, 2012 7:19 pm


_____________________________
one last time ❥
I don't know where I'm going but I know it's gonna be a long time. Wanna hear your beating heart tonight before the bleeding sun comes alive. I want to make the best of what is left, hold tight and hear my beating heart –
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Матю О'Браян
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 9
Точки : 9
Reputation : 0
Join date : 27.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Приемната    Нед Апр 01, 2012 11:22 am

Всяко начало има своя край;за добро или за лошо зависи от гледната точка.Понякога ти се иска всичко да спре-болката и думите ,които си пропуснал да кажеш,защото когато затвориш вратата от болезненото ти минало се отваряй нови врати.”Затварям вратата след теб семейство Драгомир” това се въртеше в главата на Матю,който беше на прага на замъка на древното семейство.Убийството на баща му,болестта на майка му беше вина на членовете на това семейство,но той не искаше отмъщение.Беше живял с тази мисъл близо повече от 1000 години,но благодарение на неговата близка и позната той успя да стъпи на краката си и да продължи напред ,прощавайки им.Първата стъпка към това ново дело беше да погледне в очите един от тях и да му кажеш „Прощавам ти” да види реакцията в очите на тези безкруполни същества.
Града беше толкова голям,че дори и да искаш да намериш някой ще ти трябват много усилия и време ,за да претърсиш дори и ¼ от него,за това двамата братя Матю и Кристиан живяли спокойно ,планирали този ден.Кристиан не беше готов да се изправи пред Каталина или Рейчъл,защото си спомняше всички хубави моменти и събираше сили ,за да им каже всичко,което имаше да казва,но за Матю не беше проблем той не можеше да понася двете разглезени вече и Кралици-момичета.
Можете да попитате,защо те не използваха дарбата си ,за да го върнат или спасят?Знаете ли ,колко пъти се опитваха по-различен начин,но нито един път не се получи всеки път умираше и те бяха принудени да гледат всеки път смъртта на баща си.Силата им намаляваше поради този факт,но само това ги крепеше да знаят,че когато имат нужда да могат да го виждат.
Деня бе спокоен само лекия ветрец се чуваше ,както и стъпките на Матю О’Браян по пода на замък „Драгомир”.Един висок и стар мъж го съпровете вътре веднага ,щом разбра името му,но стражата,която беше повикал леко притесни Матю,но беше нормално той беше син на бунтовник и щеше да влезе при новата кралица,разбира се,че ще има и охрана от мусколести мъже.
Той с високо вдигната глава влезе в залата и видя,че русокоската седеше с гръб към него,гледайки към прозореца.Косата и от злато беше дълго почти до кръста и това накара Матю да се усмихне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kathalina
Admin/Кралица на Ахелите
Admin/Кралица на Ахелите
avatar

Брой мнения : 742
Точки : 1001
Reputation : 40
Join date : 26.01.2012
Местожителство : Raintown a.k.a Hell

Character sheet
Окръг : Банкрофт
Накратко за героя : Хладнокръвна, честна и винаги усмихната личност. Упорита, чувствителна и трудолюбива персона с добре развита интуиция. На пръв поглед изглежда като ангел и донякъде е така. Но някъде дълбоко в нея има нещо черно, нещо много лошо, за което тя все още не знае нищо.
Отличителни белези: Има белег по рождение на дясното рамо, наподобяващ буквата D; има белек от дълбока рана, причинена от убиеца на родителите 'и, който се опитал да убие нея.

ПисанеЗаглавие: Re: Приемната    Нед Апр 01, 2012 1:02 pm

Нямат право, беше първото нещо, което Каталина си помисли след като научи кой се е завърнал в Рейнтаун. Нямаха право да идват тук след като са били изгонени от баща 'и с пълното съгласие на предишния крал на Левендите. Бяха прогонени и никога повече не трябваха да идват тук, да се връщат на това място, след всичко което беше станало. Но после Каталина реши да не дава на чувствата да взимат влияние над нея и решението 'и както да прави с Матю и Кристиан. Вече не бе малкото момиче, което се отдаваше напълно на чувствата си. Сега Каталина беше Кралица и за нищо на света не трябваше да дава на емоциите и чувствата и да поемат влияние над самата нея, което щеше да е малко трудно като се има на предвид това, което живееше вътре в нея и се активираше при повишаването на гнева и яростта в душата на Кати. Но въпреки всичко тя щеше да запази самообладание и щеше да вземе решение като истинска кралица. Такава, каквато баща 'и я учеше да бъде от много малка. Да не разочарова народа си и баща си беше правило номер едно за нея. Може и почти никога да не е играла по правилата на някой друг, но нейните бяха закони, които тя, колкото и да искаше понякога, не можеше да наруши. Не заради народа си, заради семейството 'и и дори заради самата себе си.
Уведомиха я веднага щом един от О'Браян навлезе във владенията на кралството 'и. Не 'и казаха кой точно, защото повечето от работниците бяха наети от преди няколко години и нямаше как да помнят лицето на някой, работел, живял или се пребивавал тук преди близо хилядолетие и половина. Все пак Ахелите не живееха вечно. Като изключим Каталина, която незнайно защо бе родена преди около две хилядолетия и все още живееше.
Девойката слезе бавно по стълбите. Още щом стъпи на пода в приемната видя няколко мъже от стражата. Не мислеше, че беше нужно да се стига чак до там, но чичо 'и искаше да е сигурен, че всичко ще мине по мед и масло, а ако не Каталина да има няколко силни мъже до себе си. Хубаво беше, че бе успяла да го разубеди и той да дойде. Но това не беше негова работа.
Кат се обърна към прозореца, за да види обстановката навън, когато се чуха стъпки по пода, които спряха близко до нея и в залата настъпи мъртвешка тишина. Лина бавно се обърна назад и замръзна на място.
- Матю? - попита учудена и изненадана девойката.
Променил се е, помисли си тя. Спомняше си го като по - пълният и пъпчив брат на Кристиан, на който бе измислила ужасен прякор, за който се обвиняваше и до ден днешен. Но сега.. Сега Матю изглеждаше много добре. Висок, строен мъж с високо вдигната глава и напълно самоуверено изражение. Кати тръсна глава, като един кичур от косата 'и падна пред лицето.
- Какво правите тук? - попита тя, правейки крачка към него, като метна с лекота златния кичур назад.

_____________________________
one last time ❥
I don't know where I'm going but I know it's gonna be a long time. Wanna hear your beating heart tonight before the bleeding sun comes alive. I want to make the best of what is left, hold tight and hear my beating heart –
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Матю О'Браян
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 9
Точки : 9
Reputation : 0
Join date : 27.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Приемната    Вто Апр 03, 2012 6:03 pm

Тишината. И тя щеше да е хубаво сега,всичко в този неудобен момент щеше да е по-хубаво от думите на русокоската,която от малка калпазанка бе станала Кралица и управляваше.Тишината,колко му липсваше.Как искаше да я усети,а да не чува пронизващите и безкористни думи,които излизаха от устните на "младата госпожица".Но тишината винаги е била символ на дистанция,а Матю в момента не искаше да съществува-тук и сега.
Той бавно плъзна погледа си върху нея,за да може да разгледа това,е което се бе превърнала,но не намираше нищо,което да му хареса.Сякаш беше изкуствена и подправена като ястие,което съвсем е загубило хубавия си вкус от многото подправки.
Както и да е.Това сега ли беше важното?Да инализира как изглеждаше тя?Но по пътя на философията бихме стигнали до извода,че на базата дори на тези мисли ще стигнем до крайната точка,че той наистина мислеше,че е красива.Обаче проблема да пребори себе си и да го признае беше твърде голям.
-Какво правя ли?Много добър и ненужен въпрос,Ваше Величество!-поклони се ,но за сметка на това смеха му се чу из цялата зала и той се изправи.
Всеки ,който е добре запознат с тяхната история ще разбере ,че Матю никога не можел да понася това момиче,което се имаше за голямата работа.Той още си спомняше всяко казано нещо от нея,но това не го вънуваше в момента.
Въртеше в пръстите си една гривна.Гривна,която щеше да пази до края на дните си.Стисна я и отново отвори устата си.
-Тук съм да ти кажа нещо.Нещо,което не искаш любящите ти слуги да чуват нали?-намигна и той.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kathalina
Admin/Кралица на Ахелите
Admin/Кралица на Ахелите
avatar

Брой мнения : 742
Точки : 1001
Reputation : 40
Join date : 26.01.2012
Местожителство : Raintown a.k.a Hell

Character sheet
Окръг : Банкрофт
Накратко за героя : Хладнокръвна, честна и винаги усмихната личност. Упорита, чувствителна и трудолюбива персона с добре развита интуиция. На пръв поглед изглежда като ангел и донякъде е така. Но някъде дълбоко в нея има нещо черно, нещо много лошо, за което тя все още не знае нищо.
Отличителни белези: Има белег по рождение на дясното рамо, наподобяващ буквата D; има белек от дълбока рана, причинена от убиеца на родителите 'и, който се опитал да убие нея.

ПисанеЗаглавие: Re: Приемната    Вто Апр 03, 2012 7:09 pm

Каталина стоеше на няколко крачки разстояние от Матю, скръстила ръце пред гърдите си. Гледаше внимателно всеки негов ход и слушаше още по - внимателно всяко нещо, което излизаше от устата му. Дори и онзи превзет смях, който тя намираше за леко дразнещ. Присви за момент очи и се загледа изпитателно в него, наклонила съвсем леко главата си настрани. Това, че всеки един беше вперил поглед в тях и чакаше да видят накъде щяха да се развият нещата изобщо не я притесняваше. Беше се научила да не обръща внимание на това любопитство от страна на работниците в замъка от години и сега въобще не забеляза как всеки един жадно гледаше към тях и се опитваше да разбере какво беше това нещо, което Кат не би искала всеки един от тях да чуе. А Кат просто се опитваше да върне времето назад в съзнанието си до някой от онези дни, в които се бе засичала с Матю. Или изобщо някой ден, в който присъстваше или може да е присъствал Мат, за да знае нещо, което Каталина не би искала персонала да научи.
Но за жалост нищо не можеше да се сети. Това значеше, че или Матю блъфира или бе научил нещо от някой друг. Както и да е. Кат се отърва от тези си мисли и погледна към мъжете, гледайки колко отчайващо искат да научат както е станало. Можеше и да бяха слуги в замъка, но не знаеха нищо за неговата история и нещата, които са се случили тук (като изключим войните, прановете на замъка, тайни тунели и тем подобни неща). Бяха чували разни истории, които стигаха до ушите и на Каталина от придворните дами. Признаваше, че ахелите може би имаха най - голямото въображение от всички раси, но също така и не им отбягваше нищо.
Обърна зелените си очи към Матю, оставайки със сериозно изражение без никаква следа от обикновената лъчезарна усмивка, която винаги красеше лицето 'и.
- Каквото и да е може да го кажеш пред тях, Матю. - каза спокойно Лина.
Стига да не е нещо лично, но едва ли Матю щеше да стигне до там. Каталина не вярваше в това. Но за всеки случай беше нащрек да изпъди всички в другата стая. Едва ли ще се стигне до там, помисли си Драгомир.
- Затова че давай, слушаме те.- каза тя. - Ако е нещо, свързано с баща ми и това как несправедливо е осъдил баща ти - спести го. Знаеш, че така нищо няма да постигнеш- добави девойката.

_____________________________
one last time ❥
I don't know where I'm going but I know it's gonna be a long time. Wanna hear your beating heart tonight before the bleeding sun comes alive. I want to make the best of what is left, hold tight and hear my beating heart –
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Матю О'Браян
Левенд
Левенд
avatar

Брой мнения : 9
Точки : 9
Reputation : 0
Join date : 27.03.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Приемната    Съб Апр 07, 2012 7:48 pm

Дали младата Кралица въобще осъзнаваше какво говореше или най-малко какво правеше точно в този момент.Матю не беше един от най-търпеливите или мили същества в това измерение,но все пак спазваше нужното благоприличие,защото иначе щеше да загуби главата си.А тя ,дами и господа,беше доста ценна за него.Макар и на 2000 години той обичаше живота и искаше да остане поне още малко жив.Или за да види сринати цялото семейство Драгомир или поне да направи първата крачка към новия си живот.
Понякога ,когато имаш толкова много влас на твое разположение ти се чувстваш изпълнен с енергия и желание да казваш на всеки малък човечец какво да прави или иска в живота си,но нека да не забравяме,че това не по едно време и че законите и нормите на обществото се менят с вековете.Само едно-единствено нещо беше останало живо от онази славна епоха на града,а именно това,че ако обидиш или засегнеш с нещо кралските особи можеш да платиш само с живота си.Това до някаква степен ограничаваше хората и тяхното мнение поради видим причини,които не са нужни да изтъкваме сега.
-Искам да кажа само това:Прощавам на семейството си за нещата,които ни причинихте и накарахте да загубим още в ранна възраст родителите си.Защото млада госпожите,ако не са ви учили частните учители,които са ви посещавали -всяка история има две страни.-каза той и почна да се приближава към нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Приемната    

Върнете се в началото Go down
 
Приемната
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Добре дошли в Рейнтаун! :: Окръг Банкрофт (Ахели) :: Замъка на Кралицата-
Идете на: