Винаги ми беше забавно в новите градове.Непознати хора,места,очакавщи те да ги опознаеш всеки един детайл от тях.Докато вървях и исках да открия..всъщност и аз не знам какво,облечена в един черен корсет с връзки отпред,които помагаха да се стяга и да подчертава фигурата ми,съчетани с къси черни панталонки и черни сандали с камъни от горе им.Косата си я бях оставила пусната и единствено бях защипала един кичур със сива фиба.Оглеждах картата на околността,все едно уча математика,което разбира се не ми се отдаваше особено.
-По дяволите.-Говорех си,докато обръщах картата по най - усуканите начини,но беше безуспешно.
Оглеждах се наоколо и единствено виждах зеленината,която ме обгръщаше.Нощта беше настъпила и единствените звуци,които чувах бяха тези на животинските обитатели,които не бяха особено дружелюбни с такива,като мен.Явно все още не могат да преодолеят факта,че изместихме хората от лицето на земята.Може да сме вид чуводища,но това не значи,че нямаме поне малко останала душа.За миг се замислих за самата себе си.Какво се очакваше от мен?Какво значеше всичко това с поддръжниците,че трябва да се кланям на крал?Може би беше грешка и трябваше да си тръгна.Още осъзнавах себе си и съществуването ми.Тази болка,която изпитвам всеки път,когато се превърна ме кара да бягам колкото се може по надалеч от същността ми.Макар и да се възстановявах,спомените си оставаха в съзнанието ми.Не можех да съм такава...не исках да съм такава.Не спирах да ходя из гората безцелно и объркано.Изведнъж просто изпуфтях ядосано,смачках парчето хартиика,наречено карта в ръката ми и го хвърлих надалеч.Видях една поляна на няколко крачки от мен и просто се тръшнах на земята,като се облегнах на ръцете си и бях леко легнала назад.
-До тук бях с търсенето,нека ме яде и убива,каквото ще.В следващите няколко часа няма да мръдна от тук.-Говорех си точно,като поредният кандидат за бялата престилка.Можех да се благодаря само,че тук нямаше такива,които да ме вкарат между белите стени с усмирителната риза.След всичко случило се бях първа в списъка им.