Добре дошли в Рейнтаун!

Магията витае във въздуха
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Гласувайте за нас
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Броя На Посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 52, на Нед Яну 29, 2012 7:52 pm
Партньорство
Top posters
Харпър Дейл
 
Рейчъл.
 
Jenna.
 
Анастасия де Уинтър
 
Ариа Монгомъри
 
Нико
 
Kathalina
 
Изабел
 
Мери Болейн
 
Карина А. Уилсън
 
Час и дата.
Октомври 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    
КалендарКалендар

Share | 
 

 Най-тихото място

Go down 
АвторСъобщение
Рейчъл.
Admin/Кралица на Саяните
Admin/Кралица на Саяните
avatar

Брой мнения : 950
Точки : 1420
Reputation : 44
Join date : 26.01.2012
Age : 23
Местожителство : Рейнтаун

Character sheet
Окръг : Окръг Елза
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Най-тихото място   Пет Яну 27, 2012 5:18 pm


Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.
Това място се смята за най-тихото място в града.Не можеш да чуеш нито песента на вятъра нито крякането на жабите или каквото и да е било.Все едно няма нищо.

_____________________________

Ако това, което виждаш, пасва "като по мярка" на истината, която е изгодна за теб... не вярвай на очите си!

i'm the only crazy bitch around here
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://reintown.bulgarianforum.net
Карина А. Уилсън
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 465
Точки : 532
Reputation : 9
Join date : 29.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Нед Яну 29, 2012 4:21 pm

В разрез със същността на Карина бе хобито й. Да се усамотява и размишлява. Макар липсата на чисто човешките чувства като любов, слабост, скръб, нужда, Ина често си позволяваше да се отдаде на тях. Но само за малко.

Е днес бе един от дните, в който тя искаше да бъде себе си. Да бъде сама и да вилнее. Да вилнее. Цялото й същество изпитваше някакво странно задоволство само при споменаването на тази дума. Всъщност самото желание за свобода я бе домъкнало тук на това място. Или може би нещо друго?

-Ъгх... Размисли, размисли, размисли ... Велик е този, който ни е позволил да се отървем от тях - Карина присви устни и ритна един камък. Ето до тук беше с чисто човешките настроения и навици. Мурона в нея се бе събудил. Макар че, събудил е силно казано. тя никога не му бе позволявала да си почине. Или пък му бе позволявала?

Докато вървеше и размишляваше за размислите, Карина стигна до някакво затънтено местенце в гората. Място, което повече приличаше на забравено от боговете. Беше толкова тихо, че чак дразнеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sebastian
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 267
Точки : 400
Reputation : 12
Join date : 26.01.2012
Age : 24
Местожителство : Reintown

Character sheet
Окръг :
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Нед Яну 29, 2012 4:41 pm

Докато се разхождах из безкраинети пътеки на гората и допушвах последната си цигара,усетих присъствието на един от моите.Изражението ми леко се промени,но въпреки това продължих.Днес се опитвах да се откъсна от този свят на чудовища,както аз лично ги наричах.Всички тези убийства,надменничество и лицемерие ми доиде в повече.Издърпвах последната дръпка от цигарата си и хвърлих фаса отстрани на пътеката.Оглеждах се из цялата тази природа с ръце в джобовете и леко присвити очи.Когато стигнах до Тихото място,там седеше едно момиче,явно раздразнено от природата и тишината,която предлагаше.
-Съгласен съм,че тук е доста тихо,дори дразнещо.-Направих физиономия и смръщих с лице.
Бях изключително спокоен човек,когато поисках.Нищо не можеше да ме издразни,но понякога правех доста изцепки.Стрийптиз клубове,алкохол и много кръв...да със сигурност другото ми аз не беше едно от най - добрите и примерни.Обичах да бъда лош и да вгорчавах живота на всички,но понякога.Това ми беше,като хоби.Аз самият съчувствах на подданиците и поддръжниците ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Карина А. Уилсън
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 465
Точки : 532
Reputation : 9
Join date : 29.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Нед Яну 29, 2012 5:02 pm

Карина се стресна малко то гласът зад нея, но с нищо не го издаде. Мамка му, никога, никъде ли не можеше да остане сама със себе си?! Къде трябваше да иде, какво да направи, за да се сдобие с 5 минутно спокойствие. Тъй де 5 минутен изблик на нерви.

-Меко казано дразнещо - Рина се обърна към непознатия. Мамка му и той ли беше мурон?! Ъгх бяха плъзнали навсякъде. Рина се прокашля и "върна" добрите си обноски. - Какво прави мъж като вас в това забравено от Бога място?

Карина се приближи и огледа непознатия. Добре. Изглеждаше добре. Не много възрастен. Тъмнокос. И най-важното. Мурон. За момент, това накара Уилсън да свие устни. Имаше невероятен късмет, но какво да се прави. беше й вроден. Карина хвърли още един бърз поглед към мъжът и едва не исписка. За бога това си беше Негово величество?! Ъгх. Винаги намираше къде да сгафи...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sebastian
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 267
Точки : 400
Reputation : 12
Join date : 26.01.2012
Age : 24
Местожителство : Reintown

Character sheet
Окръг :
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Нед Яну 29, 2012 5:20 pm

-Да кажем,че убивам времето,което ми се струва безкрайно.-Казах.
-Ами Вие?Какво търси самотно момиче на това забравено от Бога място?-Бог..рядко казвана от мен дума.Мразех да го споменавам,а и не вярвах в него.Ако той съществуваше аз нямше да съществувам,проста логика.
-Младо момиче,като теб трябва да е в някой клуб или кино,а не в тази места за старци,като мен.-Засмях се и седнах на стълбите.
-Между другото аз съм Себастиян.Приятно ми е.-Казах с равен тон и подадох ръка.На нея имаше един много специален пръстен,беше семеен и не ходех никъде без него.Нещо,като старинна вещ,много старинна.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Карина А. Уилсън
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 465
Точки : 532
Reputation : 9
Join date : 29.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Нед Яну 29, 2012 5:57 pm

Клуб?! Кино?! Карина, вече възвърнала самообладанието си едва не го загуби отново под влияние на смеха, надигащ се в нея. Тези места бяха препълнени с какви ли не твари.

-Ам смея да твърдя, че това място е в пъти по-предпочитано от клуба и киното -
лека усмивка се появи на устните на Рина. Като се замислеше, рядко си правеше труда да говори толкова.

Тъмнокосата девойка се подпря на стария, полуизгнил ствол на едно дърво и огледа мястото. Едва сега забеляза мижавите стълби, покрити с мъх. Да. Това място определено не се посещаваше често.

-Карина - за момент Уилсън се поколеба, дали да протегне и своята ръка. Но в края на краищата над онова противно чувство, което те кара да нямаш доверие в никой замлъкна. Рина протегна ръка и се усмихна дружелюбно. - Кхъм не трябва ли важна особа като теб, да се мотае с 1 тон придворни, бодигардове и тем подобни?


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sebastian
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 267
Точки : 400
Reputation : 12
Join date : 26.01.2012
Age : 24
Местожителство : Reintown

Character sheet
Окръг :
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Нед Яну 29, 2012 6:09 pm

-Красиво име.-Отбележих и се усмихнах на момичето.
-Съгласен съм с теб.Преди много..много хиляди години,когато още пра пра пра и т.н. баба ти не е била родена,това място беше много по приветливо.С красиви цветя,в най - различни цветове,идваха хора от най - краините кътчета на града само за да прекарат няколко минути тук,но същите хора го разрушиха.А сега е останало само..това.-Казах и се облегнах назад.
-Мисля,че и сам мога да се защитавам.-Усмихнах се шеговито.
-Не знам защо всички имат такъв страх от мен,аз не съм страшен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Карина А. Уилсън
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 465
Точки : 532
Reputation : 9
Join date : 29.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Нед Яну 29, 2012 6:28 pm

-Благодаря - и да. До тук беше милото отношение. Той или си позволяваше да й рови из мислите, или тя не успяваше да ги скрива достатъчно добре. А да се ровят в мислите й, да отговарят на незададени въпроси бе нещото, което я влудяваше най много. Мразеше го.

-Ъм само да отбележа, че не е нужно да отговаряш на незададени въпроси и лични размисли. - да играе роли й се отдаваше. Или поне така твърдяха околните. Все тая. Карина обичаше свободата.

С право наричаха това място най-тихото. Рина си позволи за момент да се отклони от разговора с негово величество за да се размисли за мястото. Опита се да си го представи такова, каквото е било преди. С цветя и хора. Уви не й се получи. Мястото беше толкова потискащо и унило. Просто е невъзможно някога да е било красиво и приветливо.

-Между другото, най-страшно е, когато си мислим, че всяваме страх у някого, а всъщност да не е така.
- Ина намигна на Себастиян и седна на стълбите до него. - Искам да кажа, че това, че най-близките слуги треперят пред теб от страх, че ще загубят длъжността си и т.н. не значи, че всички го правят. Знам го от личен опит. просто съм израснала с такива като теб... - Карина се усмихна мило и откъсна стръкче трева.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sebastian
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 267
Точки : 400
Reputation : 12
Join date : 26.01.2012
Age : 24
Местожителство : Reintown

Character sheet
Окръг :
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Пон Яну 30, 2012 7:18 pm

-Извинявай,по навик.Не беше нарочно.-Отговорих и.
Тя се настани до мен.
-Ами,разликата е,че ако някой посмее да ме предаде ще го убия без изобщо да ми пука.Мразя женчовците и съм доста зъл понякога.-Отговорих и се усмихнах лукаво,като се обърнах към нея.
-За толкова векове съм чул какви ли не неща,но опре ли ножа до кокъла нещата се променят.-Свих рамене и се засмях леко.Изведнъж на ум се опитах да преброя колко хора съм убил през всикото това
ize време,но сметките бяха прекалено големи и за това и спрях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Карина А. Уилсън
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 465
Точки : 532
Reputation : 9
Join date : 29.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Пон Яну 30, 2012 7:45 pm

-Така е - потвърди Ина и повдигна ръмене. Бе ставала свидетел на какви ли не преврати и предателства. И то от страх. Колко пъти бе предавана и колко пъти спасявала кожата си на косъм, заради някой страхливец. Рина скръцна за зъби и се сети за младия студент по окултни науки, който се опита така грубо да я предаде.

-Предполагам, че като Крал на муроните не ти се налага да вършиш черната работа сам. Така де да убиваш и да си цапаш ръцете с дребни риби
- Карина впи пъстрите си очи в Себастиян. Изучаваше го. И го правеше неусетно. Сините му очи в комбинация с тъмната коса имаха своя странен и същевременно силен начин на въздействие. - С това си положение в обществото и този външен вид едва ли му бе трудно да налага своето - неусетно Карина позволи на една от мислите й да кривне в грешна посока и да излезе извън обхвата на коннтролът й. Рядко се случваше да не успява да контролира мислите си. особено, когато се налагаше да играе и крие.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анастасия де Уинтър
Дясната ръка на Кралица на Рейдите
Дясната ръка на Кралица на Рейдите
avatar

Брой мнения : 911
Точки : 951
Reputation : 8
Join date : 29.01.2012
Местожителство : Рейнтаун

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Пон Фев 27, 2012 8:16 pm

Какво търсех тук? Защо бях дошла и поради каква, дявол да ме вземе причина, бях се отдалечила от града. Не познавах околностите, да не говорим за гората. Бях изгубена.. буквално. Не знех накъде да тръгна, не знаех и откъде точно съм дошла, затова не можех да налучкам пътя за наобратно. Оставаше ми едно - да продължа да се скитам из гората, надявайки се да открия изхода. Тези мои опити останаха неувенчани с успех, но не се отказвах. Струваше ми се, че виждах някои места отново, сякаш се въртях в кръг. Накрая наистина се вавртях в кръг, докато се бях повдигнала на пръсти. Сякаш щях да видя повече като се надигна с десет сантиметра. Мястото на което се бях озовала беше тихо. Учудващо тихо. Не се чуваха нито птици, нито дори вятъра, който очаквах поне да чуя. Но.. не, не го чух. Дори май не го усещах. Ами животни? Да, не беше задължително да са птици. Заслушах се, но отново нищо. Чувах само.. тишината. Настъпих една пръчка и я счупих, само и само да чуя някакъв звук на това сякаш забравено от бога място. Беше като гробище, дори по-тихо. Там от време на време се чуваше отчаяното ридание на някой майка, съпруга или дъщеря.. Докато тук нямаше ни най-малък звук. Облегнах се на едно дърво за малко, планувайки скоро да тръгна, докато се оглеждах наоколо, за да реша накъде точно да поема.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Huntsman

avatar

Брой мнения : 25
Точки : 27
Reputation : 2
Join date : 21.02.2012

Character sheet
Окръг :
Накратко за героя : Are the monsters born or created?
Отличителни белези: Белег на лявата буза и черно наметало

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Пон Фев 27, 2012 8:26 pm

Проклет бюджетен дефицит.
Ловецът нямаше навика да се оплаква, все пак имаше що-годе сносна работа, е, лишена от осигуровки, но пък добре заплатена. Не се съобразяваше с подробности като работно време, началници и тем подобни глупости, които тровеха нервите на обикновените работници.
За капак на всичко, правеше това, което обожава - да троши глави и гръбнаци, да тренира стрелческите си умения и най-вече да се забавлява, докато е под прикритие. С няколко думи - перфектната професия.
Никой обаче не му бе споменал, че като бонус, ще получи и допълнителни задачи, като днешната.
Отърваване от труп. Звучеше непоносимо мафиотски и някак пошло малоумно. Не можеше ли просто да зареже тялото до някое дърво да гние, все пак беше естествен природен процес, като дишането, например.
Но уви, в онзи миг, нарамил лопата, той с омраза погледна към кишавата почва под тежките си, черни кубинки и захвърли чувала насред голата поляна.
Измърмори нещо недоволно на неразгадаем език и заби върха на лопатата в калта.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Анастасия де Уинтър
Дясната ръка на Кралица на Рейдите
Дясната ръка на Кралица на Рейдите
avatar

Брой мнения : 911
Точки : 951
Reputation : 8
Join date : 29.01.2012
Местожителство : Рейнтаун

ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   Пон Фев 27, 2012 8:44 pm

Готова да тръгвам отново?! Не, но нямах друг избор. Бих хвърлила ези или тура, но имаше три пътеки, по които можех да поема. Избрах тази срещу мен, не знам защо, видя ми се може би най-светла и приветлива. Дано не се бях заблудила. Продължавах да вървя из гората, докато махах малка клонка, която се беше заплела в косата ми. Едно от нещата да не си падам по самотните разходки из горите. Друга още по-важна причина беше именно тази, в която в този момент бях изпаднала. А именно - бях се изгубила. Но аз си бях такава, не можех да не си намеря белята. Колко ли време бях изгубила в тази гора. Чух нещо, не знаех какво, но.. О, да, ЧУХ НЕЩО! А допреди малко си мислех, че тук е като в някое подземие. Не след дълго пред погледа ми се откри следната картина - мъж, висок с черни кубинки и като цяло облечен в тъмни дрехи. Или просто тук не беше особено светло, че да видя както трябва. Изравяше дупка май, предвид факта, че имаше лопата. Стоях известно време в сянката на едно дърво, докато не видях нещо черно на земята в близост до него. Направих две малки крачки натам. Чувал? Това беше чувал, нали така? А той копаеше.. боже, щеше да зарови някой. "Анастасия, осъзнай се, прекалено много филми!" казах си сама, но.. мамка му, това наистина си беше чувал. А аз не виждах какво би могъл да търси насред гората с лопата и чувал с нещо вътре. Поставих ръка върху устните си, когато предположих, че в съзнанието ми се зароди нещо средно между това да извикам и да го попитам какво прави. И двете неща бяха нередни и глупави от моя страна. Може би просто щях да се промъкна, това не беше мояработа, не трябваше да се бъркам. С бавни и тии крачки се прокрадвах зад него, опитвайки се да не ме усети, докато една пръчка не изпука под краката ми. Застанах на едно място и затворих очи, като вдишах дълбоко въздух. Дори не знам защо, предполагам вече можеше да ме е чул, най-малкият ми проблем беше това дали е чул дишането на някой зад него.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Най-тихото място   

Върнете се в началото Go down
 
Най-тихото място
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Добре дошли в Рейнтаун! :: Гората-
Идете на: