Добре дошли в Рейнтаун!

Магията витае във въздуха
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Гласувайте за нас
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувайте за моя сайт в БГ чарт
Броя На Посещенията
free online dating siteБезплатен Брояч
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 52, на Нед Яну 29, 2012 7:52 pm
Партньорство
Top posters
Харпър Дейл
 
Рейчъл.
 
Jenna.
 
Анастасия де Уинтър
 
Ариа Монгомъри
 
Нико
 
Kathalina
 
Изабел
 
Мери Болейн
 
Карина А. Уилсън
 
Час и дата.
Октомври 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031    
КалендарКалендар

Share | 
 

 Doubleday's

Go down 
АвторСъобщение
Sebastian
Мурон
Мурон
avatar

Брой мнения : 267
Точки : 400
Reputation : 12
Join date : 26.01.2012
Age : 24
Местожителство : Reintown

Character sheet
Окръг :
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Doubleday's   Пет Яну 27, 2012 4:29 pm

Според мен са сбъркали името на ресторанта,а е трябвало да го нарекат "На края на света",защото точно така се чувстваш,когато отидеш там.Местенцето се намира на края на града и се разкрива прекрасната гледка на скалите,върху които е построено.Предлагат най - различни и интернационални ястия подходящи за всеки вкус.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Никалъс Хал
Крал на Левендите
Крал на Левендите
avatar

Брой мнения : 174
Точки : 326
Reputation : 74
Join date : 29.01.2012

Character sheet
Окръг : Скилт
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Doubleday's   Сря Фев 08, 2012 9:17 pm

Ах, гледката ...
Ако се чувстваше така поетично настроен, както онази вечер, когато се засече с онзи странен тип, твърдящ, че е предишният крал на всички раси, определено щеше да измисли някой друг епитет или поне метафорка, с която да опише усещането. Усещането, което изпитваше винаги, когато дойдеше. Усещането, че наистина е крал. Както винаги беше избрал маса до стъкления парапет, от където можеше да наблюдава заспиващия град. Да. Отдавна беше минало обичайното време за вечеря, но ето че кралят на левендите беше решил да дойде и да хапне на онова място, освен Скилт, където наистина се чувстваше като крал.
Позиция, която си имаше своите предимства.
Като например това, че заведението беше отворено толкова късно, при това единствено за него. Никалъс се подсмихна доволно и обърна поглед към нервната сервитьорка, която чакаше близо до бара. Пламъците от голямата камина танцуваха близо до нея, пръскайки блясък навсякъде и затопляйки помещението. Младата жена веднага улови погледа му и побърза да се приближи, усмихвайки се раболепнически:
- Добър вечер, Ваше Величество, какво ще бъде тази вечер?
- А ... нека помисля. - остави менюто малко настрани и щракна доволно с пръсти, - Препоръчаха ми да опитам пилешко с горчица, мед и подправки. Какво ще кажете?
- Да, сър, наистина е изключително вкусно.
- Със сигурност. Може наистина да го пробвам. Засега искам онова вино, сещате се, което поръчвам винаги? И салата с морски дарове.
Госпожицата движеше химикала с най-голямо усърдие, очевидно внимавайки да не обърка нещо. Когато най-накрая приключи със "сложната" си задача, се обърна към мъжа:
- Чудесно, сър. Това ли ще бъде?
- Донесете две чаши с виното. Иначе засега - да. Когато дойде гостът ми, ще видим какво друго да поръчаме.
Остави менюто да себе си и обърна поглед към стъклото, което го отделяше от външната тераса на заведението. Върху запотеното от топлината стъкло се бяха образували красиви снежни цветя, които пълзяха устремено върху гладката му повърхност. Никалъс неволно се усмихна.
Ех, де да можеше да е поетично настроен, когато поискаше ...

_____________________________

And I've been
Waiting
For so long
But she'll never know
I'm losing hope

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Doubleday's   Сря Фев 08, 2012 9:35 pm

Флориан мразеше да напуска Доусън. Не, не преувеличаваше в твърдението си и съвсем не се шегуваше.
Този свят, отвъд мрачната, заснежена граница бе почти непознат за него. Той рядко пътуваше, ако разбира се, не ставаше дума за неотложни държавни дела, а още по-рядко правеше това по своя воля.
Рейнтаун се бе променил драстично през последния век, благодарение на купищата нововъведения, които можеха да докарат един стар войник до ръба на нервен срив. В окръгът на нокрийския крал времето бе спряло завинаги, за да предпази него и племето му от вредното въздействие на новото време.
Да не говорим за обноските на младото поколение, което боготвореше фалшиви идоли и преследваше чужди идеали. Флориан бе отгледан и възпитан като атеист, той не вярваше в нищо, което очите му не можеха да зърнат и ръцете му не можеха да докоснат. Негов единствен бог бе мечът в ръцете му, защото именно той решаваше съдбата му, бранеше го и съхраняваше живота му.
Бе десет и тридесет и пет. Всичко, освен шумът от нощните клубове, бе заглъхнало, оставяйки града в прегръдката на нощта, която любвеобилно, като майка се грижеше за нея.
Черната кола спря пред заведението, чиито адрес бе написан на бялото листче. Флориан отвори вратата и забеляза, че мястото бе почти пусто. Само в единия ъгъл на обширната тераса с магичен изглед се очертаваше размазан силует.
Жена, чието поведение издаваше нервност, се приближи към него, изричайки:
- Кралят ви очаква, Ваше величество. - след което го поведе към масата, където вече го очакваше Никалъс.
- Извинявам се за закъснението. Задръстванията тук са неописуеми. Надявам се не си ме чакал дълго. - нокриеца свали палтото си, подавайки го на сервитьорката, сетне разкопча сакото си и седна.

Върнете се в началото Go down
Никалъс Хал
Крал на Левендите
Крал на Левендите
avatar

Брой мнения : 174
Точки : 326
Reputation : 74
Join date : 29.01.2012

Character sheet
Окръг : Скилт
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Doubleday's   Сря Фев 08, 2012 9:55 pm

Горката сервитьорка. Обикновено, когато Никалъс идваше тук и тя беше на смяна, едва не припадаше от нервност и притеснение, та какво оставаше сега, когато не един ами цели двама краля бяха решили да се възползват от услугите на заведението. Не че някой можеше да им откаже, де, особено на нашия герой, който беше редовен клиент и беше завързал нещо като приятелство със собственика. Полезно, доста полезно, за случаите, когато искаше да остане сам, в компанията на възхитителната гледка и вкусните ястия, които се предлагаха тук.
Само че, този път светлокосият не беше сам.
Първо мислеше да отиде да посети Флориан, но след съвета се чувстваше малко странно. Тоест, не беше убеден дали Каталина ще е там, дали ще приеме присъствието му радушно или няма да остане доволна. И след това, дали щеше да присъства постоянно? Беше чул някакви работи от странични поробени ... простете, оженени мъже, че когато съпругата им е в къщата, мъжките събирания не протичаха, както би трябвало. Дори май беше ставал свидетел на една разбесняла се дама, която изгони всички с метлата, защото били седнали да пият, ядат, пушат, а не помагала. После ... хм, кой знае какво всъщност беше сторила на горкия си мъж.
Никалъс кимна леко, за да прогони тези мисли от съзнанието си и едновременно с това да поздрави Флориан. Разбира се, преди това се изправи, както подобаваше да направи пред по-старшия си "колега".
- Добър вечер и на теб. - засмя се, с което официалността от ставането беше тотално заличена, - Всъщност обичам да си стоя тук и просто да гледам навън, така че не ми пречи. Пък и аз самият не съм от най-точните, така че не знам как дойдох първи.
Вече беше седнал на мястото си, когато младата жена се върна с две кристални чаши и вино. Усмихна се още по-притеснено и се обърна към двамата господа:
- Салатата Ви ще бъде готова след малко? Вие какво ще обичате, Ваше Величество?
Хал се облегна доволно назад. Чакаше момента с морските дарове с голямо нетърпение, но с още по-голямо очакваше неофициалния момент, когато Флориан ще сподели нещо повече за брака. Все пак, закъснението за Съвета му беше попречило да чуе изказването на краля на нокрийците, а много искаше да разбере онова, което е пропуснал.

_____________________________

And I've been
Waiting
For so long
But she'll never know
I'm losing hope

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Doubleday's   Сря Фев 08, 2012 10:12 pm

- Изобщо не е добра, драги ми Никалъс. Имам сто и един проблема на главата си, а на всичкото отгоре и закъснях. - Флориан мразеше некоректността и винаги обичаш стриктно да спазва уговорения, предварително, час. Това бе гаранция за уважение към персоната, с която имаш среща. Да не говорим, че беше и признак на лошо възпитание да се довлечеш двадесет минути след посоченото време и да започнеш да пелтечиш безвкусни извинения.
Сервитьорката стоеше неотлъчно до масата като добре тренирано куче-пазач, потропвайки нервно с крак. След кратък преглед на иначе обширното меню, Флориан се обърна към нея и реши да облекчи мъките й.
- Телешки стек алангле, благодаря. - треперещите й ръце записаха на листчето поръчката и тя заприпка към кухнята, освобождавайки двамата крале от присъствието си.
Блесналият поглед на Никалъс следеше Флориан с интерес и последният не можеше да не го забележи. Нокриеца добре знаеше какво означават тези глуповати примигвания, придружени от необичайно дълъг очен контакт.
- Престани да ме гледаш като сритано пале, кажи какво точно искаш да знаеш? - левендът бе прочут с любопитството си, ето защо при срещите с него, Флориан често използваше изразът " Любопитството убило котката.", за да предупреди Ник, че не всички въпроси, дори и между добри приятели, са позволени.
- Подсмихваш се глуповато, това означава, че отново следва една от мръсните ти шегички, нали. Внимавай, напоследък хуморът не ми понася. - каза с усмивка по-възрастния крал и вдигна чашата си, което бе знак, че е готов за първия, за вечерта, тост.
Върнете се в началото Go down
Никалъс Хал
Крал на Левендите
Крал на Левендите
avatar

Брой мнения : 174
Точки : 326
Reputation : 74
Join date : 29.01.2012

Character sheet
Окръг : Скилт
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Doubleday's   Сря Фев 08, 2012 10:50 pm

А, тостът. Отвътре му идваше да каже нещо, което ... хм, възпитанието на Флориан евентуално щеше да заклейми като неподходящо. Беше свикнал до някаква степен да държи под контрол инстинкта си да сипе глупости пред по-старшия крал, но не винаги успяваше. Този път успя да се усети на време и да не стига до някакви крайности. Което, разбира се, не му попречи да се ухили дебилно, както през повечето време правеше, всъщност, докато бавно отваряше виното и също толкова бавно наливаше розово-рубинената течност в двете кристални чаши. Ясно можеше да види леката досада, която премина през лицето на събеседника му, но както винаги тя бързо беше прикрита благодарение на възхитителното самообладание, което кралят на нокрийците притежаваше.
Плюс, с който Ник, за жалост, не разполагаше.
Затова пък веселостта му не успя да остане скрита зад маската на добре тренирана сериозност. Докато излъчваше такава глуповатост, нашият герой не можа да не се отдаде на част от първичния порив, който напевно шепнеше в съзнанието му да каже нещо тъпо. Именно заради него, Хал се изправи бавно, вдигна чашата си и се прокашля леко с възможно най-сериозната физиономия на света:
- Искам да вдигна тост за ... крал Флориан и кралица Каталина Ахело-Нокрийска. - идеше му да добави някоя грандиозна глупост, но се сдържа, защото знаеше, че цялата тая работа със сватбата е важна за Флориан, - По принцип съм адски добър в речите, но тук ще се цензурирам сам, затова ще пожелая само да живеете happily ever after, като в приказките. Да ме обичате, да ме поканите за кум и да си народите много дечица, на които да бъда кръстник. Ако ли не на всички, то поне на едно от тях. И искам да бъде кръстено на мен! Наздраве!
Надяваше се, че няма да отнесе някой юмрук, ритник или обезглавяване след края на импровизираната си реч. Така де, разчиташе, че ако ще го убива, Флориан ще е достатъчно възпитан да не го направи тук. Или поне няма да е сега, преди да са хапнали. Усмихнат, Никалъс поднесе чашата си към тази на приятеля си (о, да, нашето момче беше един от малкото, които смееше да нарича и счита за такъв другия крал), казвайки вече напълно сериозно:
- Честно, Флориан, наистина ви желая щастие и спокойствие на двамата, независимо от причините, заради които го правите.
Не беше сигурен дали може правилно да разчете реакцията по лицето на госта си, но въпреки това беше сигурен, че последните думи са успели да смекчат шеговитостта на първите, така че да не лазят по нервите на краля на нокрийците.

_____________________________

And I've been
Waiting
For so long
But she'll never know
I'm losing hope

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
????
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Doubleday's   Сря Фев 08, 2012 11:14 pm

- За съжаление, ти както обикновено закъсня, за да видиш как за малко не обърнах лицето на Себастиян към черепа му, само защото си позволи лукса да говори на Каталина неща, които не са подходящи за слуха на една дама. Та нека този факт ти служи като пример, за това какво може да ти се случи, ако продължиш да говориш небивалици. - Флориан последва примера на по-младия крал и се изправи. Двамата леко чукнаха чашите си и се върнаха обратно по местата си.
Дори сляп би забелязал леката промяна в настроението на нокрийския крал, която премина като електричен заряд по лицето му, оставяйки на него по-сериозна гримаса.
- Сякаш не знаеш, че това е само проформа. Аз не го искам, тя - още по-малко. Но това е за доброто на нашите нации. Да не мислиш, че иска да дели семейното ложе с някой, който помни дословно наизуст всяко от сто и петнадесетте й загинали прародители, някой имунизиран срещу чувства, с душа по-твърда от камък и по-студена от лед. Никой не желае такава съдба, Никалъс, но тя е достатъчно смела да се обрече на нея. - нокриецът пресуши чашата вино на един дъх, нещо съвсем необичайно за него. Не, не беше трезвеник, но имаше навика де се наслаждава на божествените качества на алкохола, който консумира. Но в този момент единствените негови качества, които искаше да усети бяха свързани със забрава.
- Деца? Нима се шегуваш? Не ми стига едно копеле, което скита по този свят, събирайки гняв, готово за мъст? - явно с думите си левендът искаше да го развесели, но мисията му бе обречена на главоломен провал, защото след всяка негова дума, Флориан затъваше все повече и повече в блатото на собствените си угризения.
Последва още една изпразнена до дъно чаша, после още една и още една.
- Погледни ме. Аз се разпадам. Арин не успя да ме довърши, но една жена може. Явно съдбата ми е такава, да бъда посечен от жена... Буквално или метафорично. Ти си по-голям експерт в тази област, Ник, посъветвай ме...
Върнете се в началото Go down
Никалъс Хал
Крал на Левендите
Крал на Левендите
avatar

Брой мнения : 174
Точки : 326
Reputation : 74
Join date : 29.01.2012

Character sheet
Окръг : Скилт
Накратко за героя :
Отличителни белези:

ПисанеЗаглавие: Re: Doubleday's   Чет Фев 09, 2012 5:20 pm

Well.
Massive epic fail.
Now I can go and kill myself before he decides how to finish me.
Подобни откъслечни фрази се въртяха в съзнанието на Ник, докато наблюдаваше вулканът, който бълбукаше и се вълнуваше пред него. Когато Флориан спомена, че хуморът не му понася много, нашето момче съвсем не предполагаше, че до такава степен е антагонизирал горкото шеговито настроение у околните, най-вече у себе си и краля на левендите. Той просто се беше опитал да разчисти за малко гадните облаци на хилядите грижи, които бяха надвиснали над челото на другия мъж.
За жалост, мисията се оказа неуспешна.
Вместо да накарат Флориан да се усмихне, дори снизходително на глупостта на "домакина" си, думите на Хал сякаш само предизвикаха нокриеца да надникне в бездната до себе си, отдавайки се на твърде отрицателни емоции. Емоции, за които Никалъс не подозираше, че другият би споделил пред когото и да е било.
Явно грешеше.
А после дойдоха и последните думи от краткия монолог на мъжа. Те се забиха като огромни ледени висулки в мозъка на левенда, прекъсвайки всяка една разумна мисъл там. Какво можеше да посъветва той, едно момче, този гигант? Гигант, в смисъл на духовно присъствие. Хал го приемаше за такъв и колкото и да не го признаваше, донякъде се възхищаваше на характера на Флориан. Дори му се искаше и той да е такъв.
- Сърце като камък? - този път Никалъс беше сериозен, - Не ме карай да изръся нещо глупаво, Ваше Величество. Ако някой има сърце от камък, това е онзи идиот Арин. Не вярвам, че ти, който си готов да пожертваш всичко за народа си, тоест за други хора, си такъв. Ако беше, щеше да откажеш брака и да се отдадеш на безсмислено тичане след фусти и мрачно спомняне на миналото. Понякога това дали сега изпитваш любов не значи, че не можеш да чувстваш изобщо. Просто има стени. Стени, които някой може, някой ден, да свали. Да разруши. Да дойде до теб и да положи лековита ръка върху раната от миналото. Не ме разбирай погрешно, естествено, че ще боли, докато заздравява. Дори може да смъди и след това, но рано или късно, тя ще се затвори. Няма нещо, което времето да не може да излекува. В това съм сигурен.
В същия момент, по законите на Всеобщата Гадост, разбира се, от някъде взе, че се зададе сервитьорката с поднос с ръце. Стоящ безмълвно, като изсечен в скала, Никалъс единствено погледна горката женица, която за щастие, разполагаше с достатъчно развита интуиция и бързо се върна в кухнята. Добре. Никой не трябваше да вижда своя крал в такова състояние. Владетелите бяха силни, фигури за пример, които преодоляват цялата болка на света, независимо от цената. Едни се справяха, криейки нещастието под маска на безразличие, други под маската на безкрайна омраза, трети - на веселие, а четвърти - не го криеха. Научаваха се да живеят с него. Кралят на нокрийците изглежда беше от тези, които живееха с миналото си, но понякога демоните от него се завръщаха с пълна сила, за да тормозят настоящето.
Усещане, което Никалъс също беше изпитал, макар и по причина различна от тази, която беше ранила душата на другия крал.
- Каталина не е някое крехко момиченце, Флориан. Погледнато реално, тя е единствената жена в този свят, който би била достойна да бъде твоя кралица. Може би не го осъзнава, но постъпката й я прави истински лидер и защитник на хората й. Никой не е казал, че ще бъде лесно да си владетел и ти го знаеш по-добре от мен. Вие просто изпълнихте дълга си. А дългът е проява на чест, нали, Флориан? Честта почти никога не се равнява на щастие. Всъщност, никога.
Уоу. За втори път в близките няколко дни говореше толкова много смислени неща на един път. Започваше да се чувства странно, почти неестествено. Странно защо започваше да се чувства до някаква степен доста по-умен, отколкото е предполагал. Това, за съжаление, обаче не значеше, че дълбокомислените му философии ще помогнат на Флориан по някакъв начин. На светлокосият му оставаше единствено да се надява, че няма да засегне още повече другия крал.

_____________________________

And I've been
Waiting
For so long
But she'll never know
I'm losing hope

Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Doubleday's   

Върнете се в началото Go down
 
Doubleday's
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Добре дошли в Рейнтаун! :: Ресторанти-
Идете на: