Пещерата на Так

Заглавие: Пещерата на Так Пет Яну 27, 2012 12:10 pm

Древните легенди и митове привличат вниманието на много от нас,опитвайки се да открием истината зад сюжетите и персонажите от преданията.
Известно е ,че древните същества са почитали змиите като свещени.Но тези змии били малко по-различни от нормалните.Били силни,могъщи и можели да говорят нашият език,можели и да летят.Но древните започнали да се страхуват и ги избили до крак.Те ги нарекли динозаври.Това се случило преди 1000 години.Само един успял да се спаси и се скрил в една пещера в тайната част на града.Създанията я кръстели пещерата на Так,защото динозавъра се казвал така.

Поредната обиколка на града.
Сам започваше да се отегчава. Искаше да стане свидетел на нещо интересно,за което да мисли после,когато се прибере. Всичко му се струваше толкова скучно и еднакво,че направо му се доспиваше,когато гледаше познатите сгради и местности. Озова се пред масивна пещера,която му се стори интересна. Влезе навътре и любопитно започна да разглежда. Беше му толкова интересно,за момент се почувства като малко дете,затова се засмя на мислите си. Продължи да ходи.
- Не може да е истина! - каза си той. Когато вече беше навлязъл доста навътре в пещерата и осветяваше цялото място с джобното си фенерче,той установи,че това е пещерата на Так. Беше чувал легендите за пещерата,но никога до сега не беше идвал тук.
Сам се съмняваше някой изобщо да е идвал тук,защото самото място си беше доста страшничко. Сам чу стъпки и рязко се обърна. Освети с фенерчето си мястото,от където беше чул стъпките.

Докато се скитах из града малко се отдалечих. Сякаш краката сами ме водеха към гората. Докато бродех из нея изведнъж попаднах на някаква доста страшничка пещера. Не исках да влизам вътре. Обзе ме страх. Но краката ми продължаваха да ме водят към нея. Влязох навътре. Беше много тъмно, но добре,че на ключовите си имах малко фенерче. Но и то не помагаше,защото все още беше тъмно. Изведнъж чух накакви стъки. Стъписах се, но въпреки това тръгнах към източника на звука. Почти бях преближила, когато шумът спря и някаква ослепителна светлина ме заслепи. Без да виждам нищо, аз свих юмрук и закахнах напред без да се замислям. За мой късмет уличих нещо. И то какво. Това беше някакво младо момче. Дали е добре? Изведнъж се сетих,че си бях купила шеше с вода, което беше в чантата ми. Извадих го и го отворих, след което приближих ръката си към лицето му и изсипах съдържанието на бутилката. Сле около 10 минути, момчето започна да идва в съсзание. След ката се свести напълно аз се изчервих и казах:
- Боже мой, съжалявам много! Добре ли си ?
Не го изчаках да отговори, защото веднага побягнах от срам.

Сам усети как нещо се стоварва върху лицето му и изгуби съзнание.
Беше така за около пет минути,след което почувства обилно изливане на вода върху лицето си. Изправи се рязко и започна да търси момичето,което беше осветил преди малко. Сам чуваше как тя тича,затова тръгна към звука и след малко се озова пред нея. Усмихна се.
- Здравей. - поздрави приятелски той,а след това двамата излязоха извън пещерата,където беше малко по - светло. - Извинявай,че те изплаших,ако знаех,че има човек нямаше да светя с фенерчето,но просто..нали знаеш,пещерата е малко страшничка и понякога може сам да си втълпиш,че някой те гледа.

Толкова се изчервих, че станах като домат. Каква глупачка съм. Как можах да го ударя.
- Здравей! Аз съм Ариа и толкова много съжалявам за преди малко. Но само момиче в тази срашна тъмна пещера, човек може да очаква всичко. Нали не те е заболяло много? - още повече се изчервих, ако това беше възможно. - Толкова много съжалявам. Мога ли да ти помогна с нещо? Или да ти се реванширам по някакъв начин?
Охх мразя този си навик. Като почна да говоря не мога да спра. Страхотно първа представа на едно готино момче - самотна психоптатка с голяма уста, раздаваща юмруци насам-натам. По страхотно няма на къде.