Плажната люлка

Той покри очите ми и ме поведе напред към неговото местенце. Скоро щеше да настъпи залеза и мястото щеше да стане още по вълшебно.
-Прав си. Наистина е великолепно. Наистина ли ще има пълнолуние. Нали ще останем? - за да го подкупя му дадох една много страстна целувка.
Започнах да се замислям за бъдещето. Сега бях сигурна, че искам да го прекарам с Дийн. Но дали ще бъде така и за напред.
- Хей,Дийн, как да ти викам нагалено?
Беше малко тъп въпрос, но много стойностен за мен. Дийн започна да обсипва с нежни целувчици връта ми, при което цялата настръхнах. Но аз не се дадох лесно. Хванах го за ръката му, за да спре и се отдръпнах малко от него.
- Виж не искам да ме мислиш за момиче, което за няколко часа се появява спи с теб и си тръгва. Принципно, не целувам никого на първа среща, но нещо в теб ме кара да подлудявам.
След като изрекох това си помислих, че май по добре трябваше да си замълча. Вече съжалявах, за това което изрекох. Залезът вече настъпи. Не исках да го нараня. Затова обвих ръце около върта му приближих се ком него и го целунах пламанно. После още веднъж и още веднъж. Не можех да спра.

Докато се осъзная какво става вече бях поела ръката на Дийн, но на брега се спрях.
- Спри! Почакай! Трябва да си сваля роклята! - Дийн ме погледна въросително. - Какво нова е.
При тези си думи се засмях. Накарах го да се обърне на другата страна, за да си сваля роклята. След като я свалих останах само по бельо. Стана ми леко хладно, заради среднощния бриз покрай морето. Затова Дийн ме пръгрна. Така гушнати поехме навътре в морето, което беше също хладно. Започнах да треперя, но траех. Бих претърпяла всичко заради него.
- Знам, че се познаваме само от ден, но ще бъде ли грешно ако ти кажа нещо? - поех си малко дъх и се пристраших да го кажа. - Не знам как ще риагираш, но ти си първия на когото го казвам.
Продължавах, да увъртам и да га измъчвам. Обичах, когато някой чакаше да разбере какво искам да кажа. Вдигнах ръка и започнах да я плъзгам по гръдния му кош. Тогава му казах:
- Обичам те.
Целунах го отново толкова страстно. Това ме накара да се затопля поне малко.

Вътрешно подскочих от щастие, когато разбрах, че той изпитва същото като мен. С удоволствие приех да излезем навън. След като сенахме на люлката отново разбрах всъщност колко е красив плажа при пълнолуние. Бях уморена затова си сложих главата на рамото му и го прегърнах. Сънено започнах вече да говоря:
- Знаеш ли какво? Ще ти дам номера си. Той е 059-864-578.
Прозях се шроко и отново заговорих или по точно зашептях:
-Знаеш ли, винаги съм искала да имам две деца - близнаци. А ти? А знаеш ли кое е още по странно? - прозях се още по-дълбоко. - Че не знам нищо друго за теб освен името ти и че ми обичаш и аз също теб.
Целунах го отново и се унесох в сладък сън...

П.С : Отивам да гледам Малки Сладки Лъжкини утре ще продължа аз .

Когато се събудих слънцето вече беше изгряло. Дийн започна да говори нещо, което аз въобеще не разбирах. Говореше нещо, а аз стоях като пън. На какъв език ми говореше. Какво беше станало снощи. Той ме целуна. След това аз се отдръпнах, прозях се и си разперих ръцете. Дали беше останал цяла нощ буден. Реших да го попитам.
- Buenos dias!* - казах аз усмихнато. - Como estas?**
Не знам защо, но Дийн продължаваше да ме глада така сякаш съм паднала от космоса. Усихнах се лъчезарно на странната му физиономия. Тогава се сетих, че не съм се прибирала цял ден. Трябваше да се прибирам.
- Que hora es?*** - попитах аз прибързано.
Скочих и запомнах да търся роклята и обувките си по плажа. Дийн скочи след мен не разбиращ какво става. Но аз нямах време за обяснения. След пет минути вече бях открила дрехите си. Навлякох набързо роклята си. Обувките после щях да ги слагам. Тръгнах да тичам, но тогава се сетих, че забравям едно жизнено важно нещо. Обърнах се и отново се затичах, но този път към Дийн. Бях засилена към него затова скочих и обвих крайниците си около тялото ми. Целунах го страстно и му казах:
- Te quiero mi amore - и отново го целунах.
Отново тръгнах да тичам. Когато стигнах до асфалта си изтърсих краката от пякъка и си обух обувките. Хванах си едно такси и му казах да ме закара до вкъщи. Надявам се да ми се обади, за да се срещнем отново.



*Добро утро!
** Как си ?
*** Колко е часа?